Методий Кусев е шеметна личност, каквато никоя българска майка скоро не е раждала. Появява се през 1838 г. в Прилеп, в Македония, тогава в Османската империя, умира в Царство България, на 1 ноември 1922 година. В Стара Загора, където е погребан, го знае мало и голямо, познават живота и особено делата му, които са издигнати в национален култ. Но за центъра, наречен София и за другите бездуховни провинции Кусев е просто някакъв регионален герой.
Защо този знаменит възрожденец, църковен предстоятел, виден общественик и народен будител е от години забравен от целокупното ни общество? Всеки, който от близо се запознае с неистовия му патриотизъм, граничещ с фанатизъм, с неустоимата му енергичност и небивал духовен ръст, ще остане с усещането, че Методий Кусев е човек съизграден от няколко личности, които живеят в едно тяло и в една душа, без да си пречат, а се допълват взаимно – той е прозорлив политик, умен и умел дипломат, военен анализатор и остро критичен наблюдател, дава съвети на Фердинанд, пише писма до американския президент Удроу Уилсън, публикува нравствени статии, пламенни проповеди, гневни социални възражения, едновременно с това е всеотдаен общественик, примерен свещенослужител, за когото храмът е тесен, се оказва…
Няма да е пресилено, ако речем, че Методий Кусев е имал всички качества на национален гений, неуморим и безстрашен биткаджия, всеотдаден на българската кауза, патриот приложник, обществен съзидател. Той не е буден, а е превъзбуден духовник с позиция, верую и дързост, с което е стреснал и притеснил всички противници на България в нейните граници и отвъд тях.
Някои историци се питат не е ли време съответните институции да предложат канонизирането на митрополит Методий за светец? Но и те много добре знаят, че отговор няма да получат. Защото, за разлика от обявения за светия съмнителен праведник Серафим Соболев, който бе едновременно канонизиран от българи и руснаци, Методий Кусев се оказва лошото, крайно непослушното дете на вечната ни и славна православна дружба.
Защо и как се е случило това, ще разберете, ако поискате да чуете цялото предаване. В него участват Радка Кусева от Фондацията "Митрополит Методий Кусев", две исторички от БАН – д-р Галя Господинова и д-р Силвия Маринова, както и журналистката Румяна Лечева.
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg