Бароковият композитор и цигулар Йохан Георг Пизендел (1687-1755) е един от най-ярките изпълнители на времето си, който освен това се прочува и с уменията си да ръководи оркестър.
Роден е в Кадолцбург край Нюрнберг, където баща му работи като кантор. Като дете Пизендел пее в дворцовата капела в Ансбах, а впоследствие започва да свири и на цигулка, като негов учител е Джузепе Торели. През 1709 г. заминава за Лайпциг, за да посещава университета в града. През същата година се включва в студентското общество Collegium Musicum. Подобни музикални колективи се създават в множество германски градове по времето на Реформацията и се състоят предимно от аматьори, които изпълняват както вокални, така и инструментални произведения за забавление, но доста често към тях се присъединяват и професионални изпълнители. Колективът в Лайпциг е може би най-известното такова общество, защото негов ръководител по-късно става и Йохан Себастиан Бах.
През 1712 г. Пизендел започва работа като цигулар в придворния оркестър в Дрезден, а през 1728 г. е назначен и за концертмайстор на състава, като съществуват разкази, че преди да започне работа над ново произведение с ансамбъла, е нанасял подробни бележки за щрихите и фразирането на всяка една отделна партия. През първите години на службата си в Дрезден композиторът има възможността често да пътува като част от антуража на принца. Сред посещенията във Франция, Берлин и Виена визитата в Италия се отличава като особено плодотворна за Пизендел, защото получава шанса да учи при Вивалди. Между двамата музиканти се оформя близко приятелство, като в концертите на германеца особено ясно се усеща италианският идиом, който той усвоява по време на посещението си.
В предаването "Музика хисторика" този вторник (14 март от 23 часа) ви представяме живота и творчеството на Йохан Георг Пизендел с изпълнения на Фрайбургския бароков оркестър, състава "Саксонски виртуози", ансамбъла Il pomo d’Oro и цигуларите Роланд Щраумер, Дмитрий Синковски и Антон Щек.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg