Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образованието влиза в час:

Защо възстановките на исторически събития са културен феномен?

Имат ли образователна стойност историческите възстановки и кое ги прави интересен културен феномен? Къде свършва зрелището и къде започва съпреживяването на историята

"Има хора, които се обличат като исторически персонажи, т.е. от културна гледна точка това е част от темата за свободното време. От моя гледна точка, като историк, хората, занимаващи се с исторически възстановки, възпроизвеждат определени исторически разкази. Зад предпочитанията за епоха, персонаж, сюжет винаги стоят определени нагласи, свързани с миналото."

Това казва в интервю за БНР гл. ас. Димитър Атанасов от Института за Етнография и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, ръководител на проект за изследване на историческите възстановки като културен феномен.

гл.ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“ и гл.ас. Димитър Атанасов от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
Той допълва, че тези нагласи са много често вкоренени в настоящето. Хората, които възприемат Възраждането в един хайдушки ключ, тип робство и тиранство, най-често са с националистическа ориентация и са с по-консервативни разбирания. За сметка на това онези, които странят от подобни интерпретации, са по-глобално настроени. През начина, по който се гледа на историята, можем да видим и актуални нагласи.

Според гл. ас. Димитър Атанасов важно е как се употребява историческият ресурс, за да се изграждат определени знания, умения и компетенции у младите хора. Какво успяваме да постигнем чрез историческите възстановки, което учебникът не успява? Къде са дефицитите на образователната система? Къде са дупките, които ние можем да адресираме чрез отиграването? Кое е онова, което не можем да кажем, но сме в състояние да покажем, както казва Витгенщайн?

"Това, което ние наблюдаваме през последните години, е доста пъстро и многолико. Със сигурност това присъства, тези застинали нагласи, които са продукт на националната държава, на нейните институции, макар и образователните програми да се променят през годините, виждаме някакви образи, които като че ли са широко застъпени и винаги присъстващи и останали в твърди рамки“, казва гл. ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“.


Той допълва, че чрез паралелното изследване на възстановките от различни периоди се виждат някакви връзки между тях, както и възможните отлики.

"В историческите възстановки наблюдаваме едно многообразие. Има теми, които са свързани с националното, периоди, групи възстановчици, които представят само национални сюжети и на практика никакви други. За сметка на това обаче има и такива, които отиграват обратната страна. Има една конкретна група, която играят византийци, татари, османски турци. Персонажи, които са извън тази нациоцентричната оптика. И те са тези, които играят другия“, посочва гл. ас. Димитър Атанасов.

Според него на историята започва да се гледа не като на свещена крава, която трябва само да се възпроизвежда с телешки възторг и преклонение, а да се черпи вдъхновение от нея.

Защо историческите възстановки са феномен на културата и вълнуват учениците?

Преди няколко години преподавателят по история Асен Тимофеев от Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник, който вече не е между живите, създава школа за възстановки. 


"Той искаше да ходим по различни места и да изнасяме представления. Да запазим българската история“, казва дванадесетокласникът Васил Василев. 

Учениците успяват да направят няколко възстановки на Априлското въстание, като всеки път надграждат все повече и повече. Успяват да реализират и две постановки за Васил Левски.

"Последната ни възстановка е "Васил Дякон Левски и страстите български“, която се проведе в Драматичен театър "Боян Дановски“, споделя Михаела Стоянова.

Тя допълва, че възстановките могат да бъдат оживели уроци по история, но те са и максимално най-близо до реалните събития. 

Защо е важно да се изследват възстановките на исторически събития и защо те са един съществен културен феномен? 

Със сигурност те тепърва ще се разгръщат на българска почва – изиграването на миналото днес и свързаните с него научни полета. Дошло е времето да има платформа, в която субекти от различни сфери на обществения живот, свързани с възстановяването на историята, да се разпознаят и да заговорят – всеки на своя език, намирайки онези допирни точки, които ще доведат до по-задълбочено разбиране на историята, както и до по-рационално отношения към нейните разкази.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 

Снимки - Архив на Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Достъп до изкуство за възрастни хора - нормално ли е да говорим за това?

В рубриката "Темите на деня" обсъдихме инициативата "Аз съм тук – проект за достъп до изкуство на възрастни хора". В разговора участваха организаторката на проекта Надежда Дичева и участничките Валентина Селничка и Зоя Брънчева. Според Надежда Дичева е факт е, че обществото ни е много фокусирано върху инициативи за млади хора и деца. "Вярвам, че..

обновено на 22.05.24 в 10:54

Неделя на мироносиците, или за силата на жените в християнството

Миналата неделя църквата чества мироносиците – жените, които, отивайки при гроба Господен, за да помажат тялото му със скъпоценно миро, откриват, че той е празен и първи научават вестта за възкресението. Тези безименни жени, за които не научаваме почти нищо друго от Библията, са едни от малкото, които в дните около залавянето и убийството на Христос..

обновено на 22.05.24 в 09:19

Как да избираме безопасни козметични продукти?

На годишна база кожата ни поема между 2 и 4 килограма козметика. Това показва колко важен е изборът на безопасни козметични продукти. В рубриката "Време за наука" на предаването "Нашият ден" темата е "Науката във всекидневието". Гост в ефира е Нели Понева от Лаборатория за охарактеризиране на фармацевтични форми, която разказва как козметиката..

обновено на 21.05.24 в 13:01

Колко и какво четат децата в град Елена?

Градската библиотека в Елена играе важна роля в живота на децата, предоставяйки им достъп до разнообразна литература и организирайки различни дейности и конкурси. За дейностите и предпочитанията на младите читатели разговаряхме с Мария Минчева , библиотекар в Детския отдел на библиотеката. Ето какво тя сподели в ефира на "Нашият ден": "Да,..

обновено на 21.05.24 в 12:01

Читалище "Напредък - Елена – 1863": 160 години културна и просветна дейност

Едно от най-старите читалища в България, НЧ "Напредък - Елена – 1863" отбелязва своята 160-годишнина през тази година. В интервю за изнесеното студио от град Елена на предаването “Нашият ден“ инж. Димитринка Иванова, председател на читалището, разказва за богатата история и разнообразната дейност на тази културна институция. Днес почитаме..

обновено на 21.05.24 в 11:28