Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чудният поетичен свят на Людмила Миндова

Людмила Миндова
Снимка: изд. Ерго

Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Това може да се каже и за новата книга на Людмила Миндова "Чуден свят".

"С времето обаче все повече осъзнавам, че езикът е велико чудо, с което трябва да сме наистина по-внимателни. Макар да съм филолог и макар да имам щастието постоянно да съм сред книгите, за мен езикът и думите е все по-голяма тайна. И благодат. Като любовта." Това са думи на Людмила Миндова в интервю с Яница Радева. Ако се върнем към първата ѝ стихосбирка "Блус по никое време" и прочетем една след друга следващите "Тамбос", "Животът без музика", "Дървото на спомена" и най-новата "Чуден свят", ще видим, че горните ѝ думи по отношение на езика са нейно писателско кредо. 

В преводите си на поети от страните от бивша Югославия, тя работи по същия внимателен начин с езика, с езиците. Темите в нейната поезия са разнообразни, свързани със света около нас, често натоварени със социална и гражданска позиция, но винаги с настояването за върховенството на любовта. Смирението, с което е пропита новата ѝ книга "Чуден свят", също присъства в подтекста на предишните, но тук то вече е изведено като житейска норма и начин да превърнем – въпреки всичко – този свят в чуден.

Освен поезия Людмила Миндова е издала "Роман за името" (2017), както и литературоведските книги "Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма" (2011) и "Другата Итака. За дома на литературата" (2016). Поезията ѝ е превеждана на различни езици и е включвана в няколко антологии на световната поезия. Работи в Института за балканистика към БАН.

Чуйте репортаж от премиерата на стихосбирката "Чуден свят" с участието на Митко Новков и Людмила Миндова.

Снимки – изд. Ерго

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05