“През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго „другата ни“ епоха на т.нар. Средновековие.
Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа – проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото присъствие в него.
Цочо Бояджиев обръща внимание на фрагментарността на текста и изразява надежда читателят да има пред себе си вкусно четиво. Резултатът? Истинско пиршество на ума“, така представя книгата на страницата си издателство “Изток-Запад“.
“Намерението ми, когато пишех тази книга, както и когато пишех предходната “Нощта през Средновековието“ е да проследя по какъв начин хората са се справяли в проблематичните времена, тъй като нощта и зимата са свързани с определени опасности и тегоби. Би било интересно да се проследи по какъв начин реагират хората от друга епоха на тази ситуация“.
Това каза в интервю за БНР авторът проф. Цочо Бояджиев.
“През зимата човешките активности намаляват, а знакът на живота е именно човешката активност. Прехождането от един сезон към друг в текстовете на Средновековието става по два начина – или взривно лятото прехожда в зимата и зимата в лятото, или с опосредяването на междинните сезони – пролетта и есента. Има два модела на възприемане на ритъма на времената“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
Според него причините да се определят определени събития като гранични е свързано не само с християнската религия, но и с по-стари вярвания езически вярвания, виждаме това в скандинавските саги например.
За него философският поглед към миналото има за цел да покаже, че хората от други епохи и други културни региони са живели с различни от нашите представи, но са живели не по-лошо и не по-щастливо от нас. Той счита, че по отношение на коефициента щастие човечеството няма драстичен напредък.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).
Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.
Снимки – БГНЕС и изд. Изток-Запад
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg