Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.
Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.
Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".
Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?
По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации.
Снимка – Pixabay
Малко познатото стихотворение на Иван Вазов, писано преди 123 години, бе отправната точка в разговора ни с доц. Марин Пенков . Началникът на Отделението по образна диагностика в болница "Свети Иван Рилски", ерудиран и амбициозен млад лекар, акцентира върху новите и авангардни технологии в рентгенологията, успеваемостта и точността при поставяне на..
Книга за психотерапията, която самите психотерапевти харесват - така сбито и по журналистически можем да опишем книгата "А може би трябва да поговвориш с някого" на американската авторка и психотерапевт Лори Готлиб. Книгата далеч не е само за специалисти. Готлиб разказва увлекателно, честно и с уважение за пациентите си – реални хора, а не..
Мини научният фестивал за учениците от Националната природо-математическа гимназия в София, организиран от фондация "Сай хай", излъчи отбор победител, който ще се състезава в националния кръг на фестивала на 11 юни в Биологическия факултет на Софийския университет. По мнение на журито, в чийто състав влизат и университетски преподаватели, проектът на..
Японците са убедени, че да се съхрани хармонията е много по-важно от това да докажат правотата си или да получат изгода. Тъкмо това непривично за нас отношение към живота ни кара да изпитваме неутолимо любопитство към Страната на изгряващото слънце. С журналистката Мира Баджева проведохме толкова дълъг, смислен и пълен с интересни обрати разговор за..
Писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер разказва за своите корени, ценности и любими дестинации. Онези, които я вдъхновяват да пише и да изследва човешките съдби. Даян Шаер за човечността Разказва и за приликите между двете култури – България и Сирия, които ги правят толкова близки и, по своему, красиви.
Как могат да бъдат регулирани социалните мрежи и гражданите да бъдат предпазени от фашизоидни политици, тероризъм и невярна информация в тях? Как..
Под заглавие "Камъните на мисълта" излязоха на български в превод на Стоян Гяуров записките на Хенинг Ритер – германски журналист, писател и преводач. В..
Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg