"Реторика" по бързата процедура

Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.

Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.

Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".

Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?

По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации.