Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.
Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.
Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".
Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?
По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации.
Снимка – Pixabay

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..
В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg