Двама почти непознати за българската публика, но забележителни художници са изложени в "Галерия 88 Камен Попов" в София. Това са роденият в Мексико Рафаел Мадави, син на американка и персиец, и българинът Датим Димов. Миналата година галерията преместена от Люксембург от сестрата на починалият известен български художник Камен Попов Юлита Попова и нейният съпруг Жос Селис, отвори врати в София.
С тази изложба, която е отворена от 9 март до 30 април, галерията се стреми с двама противоположни в творчеството си автори да предизвика провокация у зрителя, казва Юлита Попова. Мадави е много драматичен, с огромен замах и страхотен колорит, а нещата на Димов са много пречистени и структурирани. Принципно това е идеята на галеристите да представят чужди автори съвместно с не много нашумели български.
Самият Датим Димов споделя, че не чувства толкова силно разделение между него и Мадави. В изложбата провокацията я има, защото картините са различни, но и Мадави, като мен, търси различни форми, за да изрази това, което чувства и мисли, казва Димов. "По същия начин и аз търся такива форми, за да кажа нещо за различните неща. Понякога езикът е по-суров, а понякога по-мек и деликатен. Понякога се изисква абсолютна прецизност и точност, а друг път нещата трябва да се разглеждат , като чувство и емоция. Аз се стремя да бъда толкова различен, колкото и животът ми е показал.", казва Датим Димов, за когото градът е структура, състояща се от различни елементи. Най-близка му е атмосферата на Париж.
Рафаел Мадави е завършил образованието си във Виена, но през 60-те години започва кариерата си от Париж. Зад него застава легендарният за френската столица галерист Стадлер, който експонира в прочутата си галерия на своето име автори като Саура, Тапиес, Брак. Галерията лансира Мадави, който тръгва от там, но стига до най-големите центрове на изкуството по света.
Чуйте повече за изложбата в звуковия файл.
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg