Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Връчиха "Икар"-и 2023

6
Владимир Пенев, Мария Бакалова и Филип Аврамов
Снимка: САБ

Вчера по повод Международния ден на театъра бяха връчени театралните награди "Икар" на Съюза на артистите в България за 49-а поредна година. Церемонията се проведе в Народния театър. В категория водеща женска роля, "Икар" получи Светлана Янчева за ролята на Уини в "О, щастливи дни" в театрална работилница "Сфумато". Наградата прие режисьорът проф. Маргарита Младенова. Представлението получи "Икар" за сценография в лицето на Никола Тороманов.


За водеща мъжка роля награда бе връчена на Владимир Пенев за ролята на поп Кръстьо във "Великденско вино" от Константин Илиев, с режисьор Явор Гърдев, постановка на Народен театър "Иван Вазов". Наградата му бе връчена от актрисата Мария Бакалова, а при получаването на наградата Владимир Пенев сподели развълнуван:

"Поздравления за всички актьори, които не са номинирани, но имат усещането, че са направили нещо важно за театъра. Моя лична благодарност отправям към Йосиф Шамли, той си знае защо там горе. По този повод искам да ви кажа, че имаме много повече причини да се обичаме, отколкото да се мразим и да си завиждаме. Затова ви призовавам, казвайте, когато виждате нещо хубаво, не пропускайте случай да кажете "обичам те", дори на човек, който не ви е чак толкова симпатичен."


Представлението "Орфей" на режисьора Йерней Лоренци имаше три номинации и получи наградата за най-добра режисура, за най-добър спектакъл, както и наградата на публиката за драматичен спектакъл.

С най- много номинации – пет, беше представлението "Солунските съзаклятници" от Георги Данаилов с режисьор Стайко Мурджев на Драматичен театър "Николай Масалитинов" Пловдив, като то получи награда за поддържаща женска роля на  "Орфей" за Маргита Гошева в ролята на Ана, кабаретна актриса. Драматичен театър Пловдив получи и наградата на Министерството на културата.

Наградата на публиката за съвременен танц получи "Пастет", в лицето на Яница Атанасова и Мартина Апостолова. А "Икар" за съвременен танц и пърформанс бе връчен на Стефан А. Щерев (на снимката) за "Нонумент - 2" – радиобалет, продукция на Драматично куклен театър "Васил Друмев" Шумен в копродукция с Inform Bureau Association.Един пърформанс, който е под формата на пиеса за слушане и се провежда за първи път на 14 септември 2019 г. пред Дом паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа. За формата на радиобалета споделя Стефан Щерев:

"Радиобалет се прави с желание да владееш ситуацията, да разкажеш история, не само да я разкажеш, но и да раздвижиш хората в нея, да станат съпричастни. В нашия случай ги въвличаме в това да се разправят с миналото, да се питат дали искат да бъдат част от миналото или от историята на миналото."

В категория дебют беше отличена Кристина Беломорска за представлението "Морфин" по Михаил Булгаков. Драматургичен текст, в който Булгаков представя собствените си зависимости, а на сцената на Ялта Арт Руум в тази роля е актьорът Петър Петров-Перо. Като съвременен морфин и двамата определят славата:

"Проблемите на младия човек са като тези на човека от 1924-та година. Каквото и да се случва, го вълнува неговата душа, начините, по които я утешава или усеща, че го боли. Това е нещото, което прави спектакъла актуален и днес."

Представление, което спечели и в двете категории номинации, в които беше представено е "Дон Кихот", по Мигел Де Сервантес, продукция на Младежки театър Николай Бинев. Тук бе отличен актьорът Светослав Добрев за поддържаща мъжка роля на Санчо Панса, както и Милен Апостолов за авторската музика на представлението. Режисьор на представлението е Веселка Кунчева.

Кристина Беломорска и Цветана Манева (вдясно)
На церемонията акцент бе появата на Алекс Алексиев и Яна Титова, които бяха с тениски в подкрепа на Александър Морфов. Те обявиха и победителите в категориите за куклен театър. Най- добър куклен спектакъл стана "Невидимият Торино" по Джани Родари, по драматизация на Елица Петкова, на Държавен Куклен театър Пловдив. Награда за постижение в кукленото изкуство получи "Алиса в огледалния свят" на Държавен куклен театър Варна в лицето на Свила Великова за сценографията на представлението. Това представление получи и наградата на Министерството на културата и наградата на публиката в категория куклен спектакъл. Вълнението си споделиха режисьорката Бисерка Колевска и директорката на театъра – Вера Стойкова:

"Тази тема за въображението е вечна, в театъра живеем в другата реалност. Огледалният свят е онзи свят, в който винаги сме искали да попаднем, но когато попаднем се питаме дали точно това сме искали. Това е мюзикъл, актьорите и пеят, това е един вечно движещ се спектакъл."

За драматургичен текст награда получи Яна Борисова за пиесата "Място, наречено другаде", а това е и нейният четвърти "Икар". Призът за майсторско техническо осъществяване на представление отиде при Народен театър "Иван Вазов" и представлението "Нора" от Хенрих Ибсен. "Икар"-и в категория дублаж получиха Йорданка Илова за Кметицата в "Оглитата – Добре дошли в Смърделград" и Илиян Пенев за Василий Голоборотко в "Слуга на народа".

Христо Мутафчиев и Ангелина Грозева
За изключителен принос към българския театър бе отличен актьорът Антон Радичев, който е вече 50 години на театрална сцена. Награда за чест и достойнство получи актрисата Мария Стефанова, най- възрастната действаща актриса в страната. За преподавателска дейност бе отличена проф. Анастасия Савинова, автор на система за пластическо обучение на актьори за куклен театър и създател на оригинална система за учебна работа с маска. Приз за значим принос към българското куклено изкуство получи и Силва Бъчварова. Теодосий Спасов получи отличие в категория съвременна българска музика за проведеното му световно турне, а Любо Киров бе отличен в категория атракционно и сценично изкуство. Наградата за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти се присъди на Лукреция Марио Малеволти за високи постижения в конния жанр. За постижения във вариететно изкуство и мюзикъл бе отличен Николай Серафимов.



Снимки: Ангелина Грозева, САБ
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Спартак Дерменджиев

Близо до сърцето на Спартак Дерменджиев

Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години.  Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..

публикувано на 21.11.24 в 16:54

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05

В сърцето на авторския театър

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..

публикувано на 20.11.24 в 17:50