"За последните петнайсет години се промениха самите зрители, има една много разнородна и нова публика и театърът в България не е много наясно с нея. – казва проф. Виолета Дечева – Последните пет години на пандемията добавиха още въпроси, защото освен всичко останало театърът е и навик, и ритуал. За театъра ще бъде все по-важно да бъде адекватен на процесите, да се опитва да разбере какво се случва отсреща."
Според проф. Дечева театралното изкуство няма никакъв проблем с новите технологии и непрекъснато ги добавя и усвоява.
"Ние можем да използваме ред технологични възможности, дори да нямаме актьор на сцената – до такава степен театърът се променя. Въпросът обаче е връзката между ставащото на сцената и залата да е жива, ако нея я няма, това, което се случва, няма значение. Опираме до това, което театърът иска да каже, до това което предлага. Технологичните промени не водят непременно до промяна в разбирането ни за човека."
Според нея новите тенденции в момента са в голямото разнообразие, в развитието на танцовия театър и в работата с антични текстове, която продължава да тече. "Античността продължава да бъде драматургия, която ни дава възможност да търсим големи отговори."
Друга особеност на днешния театър е, че вече не доминира звездата. "Няма звезди режисьори, звезди актьори– търси се жив контакт с аудиторията, но това е и гаранция, че театърът ще го има, докато има общество."
Виолета Дечева е професор по театрознание в НБУ, изследовател, преподавател, историк, критик и автор.
Чуйте разговора от звуковия файл.
Снимка – Pixabay, БНР

Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее". "Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и Унгария преди падането на Стената. Младият автор пише за себе си следното: "Роден съм през 92-ра, в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база Гуанлан в Китай. Тя е продължение на сътрудничеството му с галерия "Ракурси", където той от години показва своите работи, завръщайки се в България. Ето как Велико Маринчевски представя творбите си този..
Организаторите на Фестивал 10.11 , който кани историци, артисти и граждани да влязат в откровен разговор за наследството на комунизма, разказаха в предаването "Какво се случва" за големия интерес на младите хора към първото издание на тази инициатива. Естествено, този фестивал препраща към датата 10 ноември 1989 г. – началото на демократичния..
"Класиката не е консерва" е нов експериментален и социално ангажиран театрален спектакъл, който обединява съвременното преосмисляне на класически драматургичен текст на Театър-лаборатория "Алма Алтер" с екологичната ангажираност на проекта MY CANS – YOU CAN. Представлението гостува премиерно в град Търговище с благотворителна цел – каузата "Мечта за..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg