За търсенията в изкуството, какво е да си свободен артист и как се чувстват хората на духа в България в "Нашият ден“ – коментира разказвачът на съвременния живот Онник Каранфилян.
"Напоследък съм спрял да рисувам, предимно трупам и готвя изложба за 60-ата ми годишнина, в края на тази година, когато ще бъде представена и моята книга“, казва той.
И допълва, че текстовете са на проф. Аксиния Джурова, проф. Георги Каприев и Любен Дилов - син. Книгата се очаква да се появи през август ще представи цялото творчество на майстора на графичното изкуство, като първият му професионален период започва, когато е в 8-и клас.
За житейските провокации
"Стига ли до всички моето послание, или посланията, които изказвам чрез моите картини, чрез изкуството ми и по някакъв начин съм усещал, че искам още нещо да направя, за да бъда полезен на обществото“, споделя Онник Каранфилян.
Той твърди, че е част от съвременния живот и участва активно в него. Възпитан е да бъде адекватен в обществото. Не харесва самодоволни и самодостатъчни художници.
Благодарение на Онник Каранфилян в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ има специален фонд, както и са проведени две бианалета на екслибриса у нас. Българският екслибрис се е появил преди два века и преминава през различни етапи на своето развитие, повлияни от историческата съдба на българския народ: от скромните екслибриси, написани на ръка, до днешните художествено оформени и прецизно изработени самостоятелни произведения на изкуството. Рисувал е екслибрис за Стинг.
"Графичният знак е нещо, което притежателят на библиотека, когато вече се осъзнал като личност и иска да остави тази библиотека, някаква следа след себе си, да завещае това нещо, цялата колекция от книги, томове. Правил съм екслибрис с тираж 3000 и 5000, което означава, хората са със сериозни библиотеки“, казва Онник Каранфилян.
Графикът твърди, че съчетаването на класическия с дигиталния печат е средство, чрез което изразява своя мироглед. Той допълва, че книгата никога няма да изчезне по простата причина, че "човек е свикнал да хваща словото в ръцете си“ и да усещаш аромата на хартията.
Цялото семейство на Онник Каранфилян са артисти по душа. Съпругата Нина Колева - Каранфилян има магистърска степен специалност "Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия, дъщерята е интериорен дизайнер, а синът му все още търси своята реализация.
"Господ дава различна чувствителност, някой се изразява чрез драматургия, друг чрез рисунка, трети чрез музика. И всъщност обществото е така от памтивека“, посочва Онник Каранфилян.
Той допълва, че първото изкуство е изобразителното, и то графичното, линеарното. Това са първите рисунки в пещерите, петроглифите. Човек се заявява във времето и иска да достигне до демиурга, да се заяви във вечността.
За графика най-хубавото място на земното кълбо е Европа. Няма град на Стария континент, където човек да не се разхожда с удоволствие и да гледа какво е създал безименният майстор.
"Българската култура, както и културата във всяка една държава, се нуждае от държавна политика и финансова подкрепа и тези средства не трябва да се гледа на тях като нещо, което трябва да се връща. Защото една държава без култура, едно нация без култура не може да съществува“, казва още той.
Виртуозният художник ще отпразнува своята 60-годишнина в края на месец ноември с изложба и ще представи своята нова книга.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg