Петата поред политическа кампания на партиите премина без особен интерес от страна на избирателите, а политиците сякаш изглеждаха изтощени. С оглед на всичко изговорено от политическите представители настъпва и въпросът дали успяха да разширят "арсенала" си от думи и послания, с които да привлекат вниманието на различни хора, техни избиратели.
Как всъщност премина кампанията им – кога започна тя и спирала ли е въобще? Към кого реално беше насочена – към твърдите избиратели или към колебаещите се? Какво казаха и какво не успяха да кажат политиците? Имаше ли действителни и ярки послания, или по-скоро отсъстваха такива?
"Какво се случва" се заслуша в езика на поредната предизборна кампания, за да разбере до какво доведе той.
Според проф. Андреана Ефтимова, доктор на науките по обществени комуникации и информационни науки, казано с други думи – медиен език и стил, и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", се забелязват четири характерни особености в петата поредна кампания на политическите партии у нас:
• липсата на мълчаливи политици, които в предходни предизборни кампании доведоха до т.нар. политика на мълчанието, осигурила нелоши резултати;
• избегнато беше противопоставянето "статукво – промяна", за сметка на това акцентът беше поставен върху индиректни изрази, говорещи същото;
• всички политици работеха със заучени фрази и ключови послания, което стана причина за отсъствието на ярки и запомнящи се мотивационни обръщения;
• политиците използваха популистки стил на говорене, който се изразява в едно достъпно и елементарно формулиране на идеите.
Проф. Ефтимова е на мнение, че партиите залитат по посока на това какво иска да чуе избирателят, а всъщност е нужна повече устойчивост и оформяне на самостоятелен глас и образ в кампаниите. Ако политиците имат усещане за ценности, към които принадлежат, и достойнство и се придържат към тях, независимо от модните веяния, това ще доведе до успех.
Доц. Владислав Миланов, езиковед, изследовател на политическата реч и преподавател, също коментира изминалата предизборна кампания. В нея той откроява разпадането на диалога – между политици, между политиците и журналистите, но и между самото общество, и една вечна, изглежда, валидна диагноза, която може да бъде поставена на политическата реч у нас, а именно – превръщането ѝ в словесна битка.
Липсват ясно изразени послание, което вече може да бъде забелязано и от хора, които не са експерти в областта. Налице обаче са общите изявления, речевата агресия и егоистичното говорене. Преекспонирани бяха и теми, които засягат обществото.
Според доц. Миланов това показва, че все още нямаме изградена политическа култура, която да търси през силата на езика убедително представяне на идеи. Политическото говорене се губи в посланията, защото не намира фокус и не желае да доведе темите до дълбочината и сериозността, която хората очакват.
Доц. Владислав Миланов съветва политиците да не изневеряват на обичта си към езика, защото всичко започва от уважението към родния език. Същото така да осъзнаят, че представят цялата нация и се намират в най-представителната сграда – Парламента. Тръгнали по път, който завява нашето общество като силна и интелигентна нация, те не бива да забравят, че начинът, по който говорят, трябва да бъде съобразен с всичко изброено.
Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като Христос изгонва бесовете от мъжа и ги праща в свинете, пасящи наблизо, гардинарците, уплашени и огорчени, че са загубили стадото си, молят Спасителя да си иде от тях. Останал при тях, Той щеше да помогне..
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg