Петата поред политическа кампания на партиите премина без особен интерес от страна на избирателите, а политиците сякаш изглеждаха изтощени. С оглед на всичко изговорено от политическите представители настъпва и въпросът дали успяха да разширят "арсенала" си от думи и послания, с които да привлекат вниманието на различни хора, техни избиратели.
Как всъщност премина кампанията им – кога започна тя и спирала ли е въобще? Към кого реално беше насочена – към твърдите избиратели или към колебаещите се? Какво казаха и какво не успяха да кажат политиците? Имаше ли действителни и ярки послания, или по-скоро отсъстваха такива?
"Какво се случва" се заслуша в езика на поредната предизборна кампания, за да разбере до какво доведе той.
Според проф. Андреана Ефтимова, доктор на науките по обществени комуникации и информационни науки, казано с други думи – медиен език и стил, и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", се забелязват четири характерни особености в петата поредна кампания на политическите партии у нас:
• липсата на мълчаливи политици, които в предходни предизборни кампании доведоха до т.нар. политика на мълчанието, осигурила нелоши резултати;
• избегнато беше противопоставянето "статукво – промяна", за сметка на това акцентът беше поставен върху индиректни изрази, говорещи същото;
• всички политици работеха със заучени фрази и ключови послания, което стана причина за отсъствието на ярки и запомнящи се мотивационни обръщения;
• политиците използваха популистки стил на говорене, който се изразява в едно достъпно и елементарно формулиране на идеите.
Проф. Ефтимова е на мнение, че партиите залитат по посока на това какво иска да чуе избирателят, а всъщност е нужна повече устойчивост и оформяне на самостоятелен глас и образ в кампаниите. Ако политиците имат усещане за ценности, към които принадлежат, и достойнство и се придържат към тях, независимо от модните веяния, това ще доведе до успех.
Доц. Владислав Миланов, езиковед, изследовател на политическата реч и преподавател, също коментира изминалата предизборна кампания. В нея той откроява разпадането на диалога – между политици, между политиците и журналистите, но и между самото общество, и една вечна, изглежда, валидна диагноза, която може да бъде поставена на политическата реч у нас, а именно – превръщането ѝ в словесна битка.
Липсват ясно изразени послание, което вече може да бъде забелязано и от хора, които не са експерти в областта. Налице обаче са общите изявления, речевата агресия и егоистичното говорене. Преекспонирани бяха и теми, които засягат обществото.
Според доц. Миланов това показва, че все още нямаме изградена политическа култура, която да търси през силата на езика убедително представяне на идеи. Политическото говорене се губи в посланията, защото не намира фокус и не желае да доведе темите до дълбочината и сериозността, която хората очакват.
Доц. Владислав Миланов съветва политиците да не изневеряват на обичта си към езика, защото всичко започва от уважението към родния език. Същото така да осъзнаят, че представят цялата нация и се намират в най-представителната сграда – Парламента. Тръгнали по път, който завява нашето общество като силна и интелигентна нация, те не бива да забравят, че начинът, по който говорят, трябва да бъде съобразен с всичко изброено.
След пет подборни кръга из страната и дори на остров Ливингстън на 11 май (неделя) в "София Тех Парк" ще се състои закриващото събитие на XV Фестивал на науката, в което 12-те финалисти ще разкажат своите триминутни истории от различни научни области. Един от участниците ще представи България на международния финал на конкурса..
8 май е Денят на победата във Втората световна война. За историческата истина и манипулативните замени в историята в "Нашият ден" разговаряме с учителя по история Емил Джасим . Разговорът започва с представяне на историческите факти, свързани с днешната дата. Първият договор за капитулация на нацистка Германия е подписан на 6 срещу 7 май 1945..
Международната година на квантовите науки и технологии и на опазването на ледниците, 150 години от създаването на Международното бюро за мерки и теглилки в Париж, 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия от българския учен д-р Стамен Григоров и 100 години от създаване на специалност География в Софийския университет – това са само част..
През последните години все по-често се диагностицират случаи на имунен дефицит – състояние, при което имунната система не функционира ефективно. Според д-р Петя Янкова , клиничен имунолог, това не е непременно знак за по-голяма заболеваемост, а за напредъка на медицината, който позволява откриването на тези иначе редки и често генетично..
Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков. Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели..
Тази книга е истинско полиграфическо бижу и носи щрихи от биографията на артиста, поета, барда, композитора, режисьора и сценариста, но не е автобиография..
Новият албум на нидерландската джаз певица Фей Клаасен бе реализиран на физически носител на 4 април 2025 година, а вече е достъпен и в дигиталните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg