"Ти не си журналист" – защо политиците имат такова отношение към журналистите – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК и бивш председател на СЕМ.
"Това е поведение на определени политически сили, които ползват враждебна реч и които превръщат опонентите си, които не са съгласни с тях, във врагове. Те се опитват чрез агресивни форми на поведение да ги санкционират. Това е абсолютно недопустимо. Цялата демократична логика е обратна – журналистите да бъдат критични към политиците, а не политиците към журналистите.
Преди време "мисирките" на Борисов беше някакъв несръчен опит за шега или фамилиарничене с журналистите, защото той беше свикнал на много голям медиен комфорт, осигурен от журналистите. Така че това отношение към тях беше донякъде предпоставено от самите журналисти, разбира се, не всички, в тази удобност да му предоставят думата и да го превръщат в някаква звезда.
Случаят с "Възраждане" е абсолютно нахалство – да съдят един публичен свят и да се разпореждат по един агресивен, мутренски начин не само с журналистите, но и с формирани по демократичен начин взаимоотношения. Да наричат хората с обидни думи, да наричат медиите "предатели", да наричат една партия "Доносническа България" и никой журналист да не им каже на среща, че това не е начин, по който могат да се обръщат към политиците."
Реакцията и денят за размисъл
"В предизборната кампания и извън нея, когато има враждебна реч, а това на "Възраждане" е враждебна реч и реч на омразата към журналисти, непременно журналиста, представител на медията трябва да реагира и да я обозначи като такава. Не може да има оправдание, че е било ден за размисъл и затова медията не е реагирала на това агресивно поведение на "Възраждане". Принципите с човешките права са в във всички случаи по-важни от правото на размисъл. Въобще тази кампания нанесе страхотни поражения върху обществените медии с този поток от хора, които вървяха по тях и беше ясно, че няма да влязат в НС, но изстискаха комуникационния ресурс на обществените медии. Този закон, който гласуваха преди около година, е подценяване на публиката. но и Изборния кодекс промениха по същия начин."
Имат ли право на мнение журналистите
"Как може да обсъждаме Костадинов какво говори за правата на журналистите. Той да отиде и да си говори със съветския посланик и по-лесно ще се разберат с него. Разбира се, проблемът с ръста на "Възраждане" е голям и е свързан с медиите, защото г-н Костадинов беше предизборната им "звезда" и минаваше от медия в медия, а пък преди това казваше, че никога няма да стъпи в тези медии, защото били чужди. Но когато дойде момента да облъчва избирателите си, забрави за това, че са "чужди", но по-лошото е, че и те забравиха как ги е наричал.
"Колективното унижение" на журналистите, по книгата на доц. Милена Якимова "Страх и пропаганда", е голям проблем, но абсолютно решим. Колко са журналистите, които поддържат високо професионално ниво и правят качествена журналистика в България – ако са 500 души, пак добре. Но те трябва да се съберат, да се организират и да се превърнат в някаква структура, която да не допуска по никакъв начин да ги унижават и да им нарушават правата. И колкото повече заприличват политиците на Костадин Костадинов, толкова по-лесно ще стане такова обединение между журналистите. Неволята ще доведе дотам журналистите да се обединят."
Снимка – БГНЕС
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бойко Станкушев , директор на АКФ. "Антикорупционни институции, 2024 година: ново начало" "Любопитно е..
Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица. За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова –..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е десетото издание. В днешната десета рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..
Съвместявайки култура, творчество и магията на природата, Vidin Art Festival "The River" 2025 обещава незабравимо преживяване за малки и големи. Събитието се провежда на живописния бряг на река Дунав и превръща района около крепостта "Баба Вида" във фестивален център на светлина, музика и изкуство. За атмосферата и програмата на фестивала разказа..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Тази година предстои четвъртото издание на фестивала за класическа музика Allegra в София, което, освен четири концерта в Балната зала на Централния военен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg