Да погледнеш към хералдиката с усмивка или още нещо за изкуството като дух, ефимерно забавление или шоу, както и за отсъствието на хералдичните форми, като изгубена ценност в българската история.
Изложбата "Хералдични рисунки" събира произведения на доц. д-р Стоян Дечев от последните седем години. Те могат да бъдат видени в галерия "Сердика“ до 10 май.
"Рисунките не са съвсем "хералдични“. Даже някой ги нарече "хидравлични“ и дали това е един linguae lapsus, или е умишлено, няма значение, защото истината не избира форми, в които да ни се покаже. И понеже хидравликата намира приложение в подемната техника, ако тези рисунки повдигнат духа на някого, толкова по-добре“, казва доц. д-р Стоян Дечев.
Той споделя, че това не са рисунки, защото обикновено рисунката се свързва с някаква спонтанност с ерупция на артистичност. Докато творбите, които художникът представя, са доста премислени, направени с чернови, в един малко по-продължителен период, за да има в тях някакъв порядък и може би това е връзката с хералдиката. Не теоретически, а като художествена практика.
"Знаете, че когато фалшификаторите правят пари, нарочно допускат някакви дребни грешки, за да може присъдата да бъде по-лека. Аз съм направил нещо подобно, написал съм "хералдични“, а правилната дума във всички речници е обозначена, като "хералдически“ и така търся снизхождението на публиката“, посочва доц. Дечев.
Достатъчен е примерът с герба на София. Той е проектиран в началото на XX век в монархическа България и реално е доста далече от класическите норми на изкуството за герба, неговият девиз е заимстван от девиза на Париж.
"Най-характерното за хералдиката е, че тя не си служи с конкретни неща. Всичко там трябва да бъде алегория, символи и иносказания“, казва още той.
И допълва, че в съвременния свят изкуство се прави все по-лесно, но все по-трудно се възприема.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg