Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

За един пробит долар или каква е цената на свободното слово в България

адв. Лора Георгиева, Михайлина Павлова и София Желева (от лява надясно)
Снимка: Диляна Трачева

Вече е факт докладът, който се явява първият опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), насочени срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г. Инициативата е част от проект, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти - България и Фондация "Антикорупционен фонд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, които носят белези на SLAPP за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.

Анализът дава отговор на въпросите:

· Какъв тип са SLAPP делата в България – наказателни, граждански, други?
· Какви стратегии се използват от ищците по делата, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?
· С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание?
· Успяват ли SLAPP делата в България да постигнат стратегическите си цели?
· Какви мерки има на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?

В "Мрежата"  адв. Лора Георгиева и София Желева, автори на доклада, коментираха темите в него.

Свободата на словото като предизвикателство

Лора Георгиева: "Това, което виждаме като практика в България, е, че нещата се случват паралелно, т.е. от една страна, имаме класическият пример за SLAPP дела, което означава заведено производство в съда за обида и клевета, за накърнено име, претърпени репутационни вреди, от една страна, от друга страна обаче, виждаме и такива кампании като тази срещу Венелина Попова през 2020 година, през 2021 година срещу Николай Стоянов, т.е. това не е изолирано явление за съжаление. В доклада се опитахме да погледнем SLAPP дела не толкова конкретно и не толкова в тесен смисъл, а да ги разгледаме на фона на цялостната медийна среда, която в България, ние така считаме, е изключително уязвима и това не е само наше впечатление. Това е отбелязано и в докладите на ЕС, такива са и докладите на "Репортери без граници". В България постигането на свобода на словото все още остава като предизвикателство и напоследък, нещо, което наблюдаваме да зачестява, са не само такива кампании, като тази на Венелина Попова, които са срещу конкретни публикации, но и системно използване на реч на омразата срещу журналисти и активисти, което е още един притеснителен елемент от българската медийна среда."

Да спрем ли да критикуваме

София Желева: "Беше голямо предизвикателство да съберем данни и информация за такива дела, т.е. тези 65 производства, тези, до които успяхме да достигнем, са красноречив пример за ситуацията в България. Положителното от анализа е, че в голяма част от случаите производствата приключват в полза на страните, срещу които са заведени – журналисти, медии, граждански активисти, най-честите обекти на SLAPP. Въпреки това тези малко случаи, които  приключват негативно за тях, са изключително важни и това е притеснително явление, защото реално в тези случаи българският съд е преценил, че журналистът, медията, гражданският активист неправомерно си е служил със своя глас, критикувайки дадена личност, власт и т.н."

Как се отразяват SLAPP делата и очернящите кампании срещу журналисти и медии? Колко дълго в годините продължават тези дела? Кога да осветляваш истината се превръща в страх и автоцензура? Работи ли ЕК върху сериозно законодателство, което може да защити журналистите и гражданските активисти? Дали всяко дело срещу журналист и медия е дело-шамар? Делата-шамари спирачки ли са за демократичното развитие на обществото?

И на тези въпроси можете да получите отговор в следващия звуков файл, както и да си припомните историите на разследващите журналисти Венелина Попова и Николай Стайков.

Снимка – Диляна Трачева, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Кирилов, Иван Милушев и Елизабет Младенова (от ляво надясно)

Даскал и ловджия се раждаш, а не ставаш

Това твърдят домакините ни от СЛРД "Елен" в Кюстендил. И не можем да не им вярваме, защото са една от най-древните ловни организации и най-голямото по численост сдружение в страната. За тяхната 130-а годишнина предаваме от красивия им Дом на ловеца и риболовеца. Председателят на Сдружението Иван Милушев за изненада на всички започва не с историята на..

публикувано на 26.09.23 в 18:00

По пътя на биоземеделието

Градините с биологично отглеждани зеленчуци на Стоян Симеонов и семейството му се намират в землището на село Лесново, община Елин Пелин. Тези градини лежат на мястото на старото корито на река Лесновска и плодородни е най-важната им характеристика. Стоян и семейството му започват с малки дворни градини, за да стигнат до около 100 декара земя, на която..

публикувано на 26.09.23 в 17:00
Българско неделно училище

Българското неделно училище в Истанбул се нуждае от учебна литература

Василена Ташкова е съвременен будител, който работи за просвещението и националното самосъзнание българските деца и младежи в най-големия турски град Истанбул. Кампанията "Чета на български в Истанбул " е в помощ на учебната дейност в  Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Истанбул, като се създаде ученическа..

публикувано на 26.09.23 в 15:05
Снимката е илюстративна

Доколко реформирано или деформирано е училищното образование?

Училищното образование е една от най-реформираните системи, но дали не се оказва, че е от най-деформираните? Дали обвързването на финансирането на училищата с постиженията на учениците, или изграждането на по-тясна връзка между образованието и пазара на труда, както и включването на родителите и семействата в процеса на обучение, са адекватни и..

публикувано на 26.09.23 в 12:25

"Летища с отпаднала необходимост" – защо е важно да ги има?

На 22 септември 2023 г., точно в деня на националния празник, започна Шестата национална въздушна обиколка на България. Това събитие е организирано от Фондацията "Български военновъздушни сили", съвместно с Асоциацията на собствениците на въздухоплавателни средства и пилотите в България (АОПА) и Асоциацията на свръхлеката авиация в България..

публикувано на 26.09.23 в 12:20