Вече е факт докладът, който се явява първият опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), насочени срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г. Инициативата е част от проект, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти - България и Фондация "Антикорупционен фонд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.
Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, които носят белези на SLAPP за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.
Анализът дава отговор на въпросите:
· Какъв тип са SLAPP делата в България – наказателни, граждански, други?
· Какви стратегии се използват от ищците по делата, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?
· С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание?
· Успяват ли SLAPP делата в България да постигнат стратегическите си цели?
· Какви мерки има на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?
В "Мрежата" адв. Лора Георгиева и София Желева, автори на доклада, коментираха темите в него.
Свободата на словото като предизвикателство
Лора Георгиева: "Това, което виждаме като практика в България, е, че нещата се случват паралелно, т.е. от една страна, имаме класическият пример за SLAPP дела, което означава заведено производство в съда за обида и клевета, за накърнено име, претърпени репутационни вреди, от една страна, от друга страна обаче, виждаме и такива кампании като тази срещу Венелина Попова през 2020 година, през 2021 година срещу Николай Стоянов, т.е. това не е изолирано явление за съжаление. В доклада се опитахме да погледнем SLAPP дела не толкова конкретно и не толкова в тесен смисъл, а да ги разгледаме на фона на цялостната медийна среда, която в България, ние така считаме, е изключително уязвима и това не е само наше впечатление. Това е отбелязано и в докладите на ЕС, такива са и докладите на "Репортери без граници". В България постигането на свобода на словото все още остава като предизвикателство и напоследък, нещо, което наблюдаваме да зачестява, са не само такива кампании, като тази на Венелина Попова, които са срещу конкретни публикации, но и системно използване на реч на омразата срещу журналисти и активисти, което е още един притеснителен елемент от българската медийна среда."
Да спрем ли да критикуваме
София Желева: "Беше голямо предизвикателство да съберем данни и информация за такива дела, т.е. тези 65 производства, тези, до които успяхме да достигнем, са красноречив пример за ситуацията в България. Положителното от анализа е, че в голяма част от случаите производствата приключват в полза на страните, срещу които са заведени – журналисти, медии, граждански активисти, най-честите обекти на SLAPP. Въпреки това тези малко случаи, които приключват негативно за тях, са изключително важни и това е притеснително явление, защото реално в тези случаи българският съд е преценил, че журналистът, медията, гражданският активист неправомерно си е служил със своя глас, критикувайки дадена личност, власт и т.н."
Как се отразяват SLAPP делата и очернящите кампании срещу журналисти и медии? Колко дълго в годините продължават тези дела? Кога да осветляваш истината се превръща в страх и автоцензура? Работи ли ЕК върху сериозно законодателство, което може да защити журналистите и гражданските активисти? Дали всяко дело срещу журналист и медия е дело-шамар? Делата-шамари спирачки ли са за демократичното развитие на обществото?
И на тези въпроси можете да получите отговор в следващия звуков файл, както и да си припомните историите на разследващите журналисти Венелина Попова и Николай Стайков.
Снимка – Диляна Трачева, БНР
Това твърдят домакините ни от СЛРД "Елен" в Кюстендил. И не можем да не им вярваме, защото са една от най-древните ловни организации и най-голямото по численост сдружение в страната. За тяхната 130-а годишнина предаваме от красивия им Дом на ловеца и риболовеца. Председателят на Сдружението Иван Милушев за изненада на всички започва не с историята на..
Градините с биологично отглеждани зеленчуци на Стоян Симеонов и семейството му се намират в землището на село Лесново, община Елин Пелин. Тези градини лежат на мястото на старото корито на река Лесновска и плодородни е най-важната им характеристика. Стоян и семейството му започват с малки дворни градини, за да стигнат до около 100 декара земя, на която..
Василена Ташкова е съвременен будител, който работи за просвещението и националното самосъзнание българските деца и младежи в най-големия турски град Истанбул. Кампанията "Чета на български в Истанбул " е в помощ на учебната дейност в Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Истанбул, като се създаде ученическа..
Училищното образование е една от най-реформираните системи, но дали не се оказва, че е от най-деформираните? Дали обвързването на финансирането на училищата с постиженията на учениците, или изграждането на по-тясна връзка между образованието и пазара на труда, както и включването на родителите и семействата в процеса на обучение, са адекватни и..
На 22 септември 2023 г., точно в деня на националния празник, започна Шестата национална въздушна обиколка на България. Това събитие е организирано от Фондацията "Български военновъздушни сили", съвместно с Асоциацията на собствениците на въздухоплавателни средства и пилотите в България (АОПА) и Асоциацията на свръхлеката авиация в България..
На 25 септември 1940 г. българската армия взима Добрич под своя контрол, обозначавайки началото на важен етап от историята на този град. Днес на този..
Фестивалът на българския игрален филм за първи път включи сериали в програмата си. През януари 2022 година в Закона за филмовата индустрия влязоха в..
"Поет на ясния и сдържан изказ, Здравко Кисьов имаше висока представа за мисията на твореца в нашия свят. Неговите вълнения от всекидневието внасяха в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg