Вече е факт докладът, който се явява първият опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), насочени срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г. Инициативата е част от проект, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти - България и Фондация "Антикорупционен фонд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.
Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, които носят белези на SLAPP за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.
Анализът дава отговор на въпросите:
· Какъв тип са SLAPP делата в България – наказателни, граждански, други?
· Какви стратегии се използват от ищците по делата, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?
· С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание?
· Успяват ли SLAPP делата в България да постигнат стратегическите си цели?
· Какви мерки има на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?
В "Мрежата" адв. Лора Георгиева и София Желева, автори на доклада, коментираха темите в него.
Свободата на словото като предизвикателство
Лора Георгиева: "Това, което виждаме като практика в България, е, че нещата се случват паралелно, т.е. от една страна, имаме класическият пример за SLAPP дела, което означава заведено производство в съда за обида и клевета, за накърнено име, претърпени репутационни вреди, от една страна, от друга страна обаче, виждаме и такива кампании като тази срещу Венелина Попова през 2020 година, през 2021 година срещу Николай Стоянов, т.е. това не е изолирано явление за съжаление. В доклада се опитахме да погледнем SLAPP дела не толкова конкретно и не толкова в тесен смисъл, а да ги разгледаме на фона на цялостната медийна среда, която в България, ние така считаме, е изключително уязвима и това не е само наше впечатление. Това е отбелязано и в докладите на ЕС, такива са и докладите на "Репортери без граници". В България постигането на свобода на словото все още остава като предизвикателство и напоследък, нещо, което наблюдаваме да зачестява, са не само такива кампании, като тази на Венелина Попова, които са срещу конкретни публикации, но и системно използване на реч на омразата срещу журналисти и активисти, което е още един притеснителен елемент от българската медийна среда."
Да спрем ли да критикуваме
София Желева: "Беше голямо предизвикателство да съберем данни и информация за такива дела, т.е. тези 65 производства, тези, до които успяхме да достигнем, са красноречив пример за ситуацията в България. Положителното от анализа е, че в голяма част от случаите производствата приключват в полза на страните, срещу които са заведени – журналисти, медии, граждански активисти, най-честите обекти на SLAPP. Въпреки това тези малко случаи, които приключват негативно за тях, са изключително важни и това е притеснително явление, защото реално в тези случаи българският съд е преценил, че журналистът, медията, гражданският активист неправомерно си е служил със своя глас, критикувайки дадена личност, власт и т.н."
Как се отразяват SLAPP делата и очернящите кампании срещу журналисти и медии? Колко дълго в годините продължават тези дела? Кога да осветляваш истината се превръща в страх и автоцензура? Работи ли ЕК върху сериозно законодателство, което може да защити журналистите и гражданските активисти? Дали всяко дело срещу журналист и медия е дело-шамар? Делата-шамари спирачки ли са за демократичното развитие на обществото?
И на тези въпроси можете да получите отговор в следващия звуков файл, както и да си припомните историите на разследващите журналисти Венелина Попова и Николай Стайков.
Снимка – Диляна Трачева, БНР
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..
Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Якоб ван Бейлен, който е роден в Нидерландия и живее в България от 2004 година насам. Якоб има завидно богата биография. В родината си се занимава с издаване на правна и парламентарна информация от 1975 до 2004 г., но през годините е бил също хореограф и музикален продуцент на народна музика. През 2001 г...
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg