"Музеите в България в голямата си част изпиват доста големи трудности, за да отговарят на изискванията на съвременното музейно дело".
Това казва в интервю за "Terra култура" д-р Кирил Алексиев, директор на Регионалния исторически музей в Благоевград.
Той коментира, че от доста време държавата, която би следвала да се грижи по-стабилно за своето културно и историческо наследство и неговото опазване, изучаване и презентиране е абдикирала от своите задължения. Това е видимо и от размера на последния бюджет, предвиден за музеите в страната.
В Регионалния исторически музей в Благоевград по всякакъв начин се опитват да разбият представата, че музейните работници само като бършещи прах по витрините.
"Да се почувства, сякаш витрината липсва, предпазното стъклото го няма и той има възможността да се докосне буквално до историческия експонат", споделя д-р Кирил Алексиев.
Той допълва, че напоследък има залитане в музейните среди към т.нар добавена реалност или холограмните образи и 3Dмоделите. Ефектът на интерактивността, може да се получи и с много малко вложения.
"Музеите могат да оцелеят, но това оцеляване не означава, че има някакво развитие. Стоим на едно място вече 30 години, а модерните музейни потребности, представянето на нашата култура и опазването й имат много по -сериозни и по-значими искания", твърди д-р Кирил Алексиев.
Музеите в България работят на ръба на своите възможности. И онова, което може да бъде видяно във всеки един музей е плод от труда на всички тези хора, които продължават да работят независимо от ниските си възнаградения, тъй като чувстват това за своя мисия. Не бива да се допуска отлив на музейни специалисти, допълва директорът на музея в Благоевград.
"Нека се даде възможност, дори ако държавата няма възможност пряко да финансира музейните дейности, да се направи по-добра и улеснена процедура по кандидатстване за алтернативни източници за финансиране. Визирам европейските програми за култура", допълва той.
Особено ценен ресурс са колегите, които разработват огромен набор от музейни програми, които са фокусирани върху децата и подрастващата публика. Регионалният музей разполага с прекрасен детски кът, който може да отведе децата в праисторически времена и да ги занимава с различни природни защитени обекти в България. Много интересна е залата за временни изложби. Едва 5% движимите културни ценности, които се съхраняват в РИМ - Благоевград намират място в постоянната експозиция.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg