Виенските симфоници предлагат Брамсова програма в Концертхаус

"Брамс е залегнал в ДНК-то на Виенските симфоници!". С тези думи Барбара Рет откри концерта на 26-и февруари в рамките на цикъла "Матинета на Виенските симфоници", както и с уводни обяснения на програмата към публиката в голямата зала на Концертхаус във Виена. Рет е с докторска степен по германистика и романистика и започва журналистическата си кариера в Австрийското национално радио още в ученическите си години. Известна е и с работата си в Австрийската национална телевизия за различни културни предавания.

В програмната книжка оркестърът осведомява, че главният диригент на Виенските симфоници, Андре Ороско-Естрада е напуснал състава. Също така Виенските симфоници изказват благодарност на родения в Амстердам Яап фан Цведен, шеф-диригент на Ню-Йоркските филхармоници и почетен член на Дружеството на Концертхаус Виена за това, че е поел ръководството и на двата концерта от 24-и и 26-и февруари във Виена с планираната вече програма: Трета и Четвърта симфонии на Брамс. Тук трябва да добавим, че в концертната програма за актуалния сезон на Виенските симфоници са били планирани всичките четири симфонии по времето на Естрада, но първата и втората са били дирижирани от Пабло Херас-Касадо през януари. Да се намери нов шеф-диригент на Виенските симфоници се оказва една доста трудна за решение задача.

За разлика от Първата симфония с нейната Бетовенова драматургия, както и Втората симфония с богатството на нюанси и сенки, които надхвърлят пасторално-класицистичния основен тон, Третата и Четвъртата симфонии на Брамс предлагат нови възможности за развитие на симфоничния жанр след Бетовен. И докато Четвъртата симфония на Брамс завладява с характерите на серенада, пасторал, елегия и пасакалия, то Третата му симфония е единствената оркестрова творба на Брамс, която завършва нито триумфално, нито трагично. Третата част, Pocco Allegretto, образува като контраст към до-мажорната втора част една нежно-елегична до-минорна сянка. Клара Шуман нарича тази част "една перла, но сива, потънала в една меланхолична сълза". Тук Барбара Рет допълни, че за Клара Шуман всяка една част от Третата симфония на Брамс е била като едно бижу, а също че музиката на тази симфония е един постоянен кръговрат от светлина и драматичност. И в действителност Третата симфония на Брамс е най-загадъчната от всичките четири: от една страна силова, енергична или лирична, от друга страна необикновена, с отворен симфоничен край. Точно това я прави интересна за слушателя и го приканва всеки път наново да открива все нови и нови нюанси на тази музика. Виенските симфоници начело с Яап фан Цведен представиха на 26-и февруари в Концерхаус Виена един много изтънчен, поетичен, но и драматичен Брамс с целия висок професионализъм на един от водещите оркестри в Австрия. Едно незабравимо матине!