Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

“Демократичен дефицит“ или защо Брюксел изглежда далече?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 8 май е отбелязван денят на капитулацията на Германия през 1945 г. Този ден е празнуван от бившите Съюзници в Западна Европа и САЩ, но не и от Русия и повечето бивши републики на СССР, където денят на капитулацията на Германия се отбелязва на 9 май поради разликата в часовете и усложнената процедура по капитулацията. Късно вечерта на 8 май 1945 г. окончателно влиза в сила подписаната на 7 май капитулация на Третия райх.

През 1950 г. европейските страни се опитват да преодолеят нанесените от Втората световна война поражения. За да избегнат друга война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана между историческите съперници като Франция и Германия, би направило войната "не само немислима, но и практически невъзможна", както става ясно от Декларацията на Шуман.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман", с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. 

Доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз, каза в интервю за предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев", че в основата на идеята за Европейския съюз стои не само идеята за обединяване на едно производство, което в годините се е случвало нееднократно, но идеята е то да бъде подчинено на една наднационална цел за мирно сътрудничество между държавите на континента.

Той посочи също, че двата празника – Деня на победата и Деня на Европа - не са взаимоизключващи се, “тъй като нямаше да има Ден на Европа, без победата на фашистка Германия“.

В предаването доц. Стойнев сподели, че въпросът за т. нар. "демократичен дефицит", т.е. невъзможността на гражданите да видят реално европейските достижения, се задава от доста време и не е само българска тенденция.

Той обясни, че съществува и друга тенденция, която подсилва усещането за дефицит, а именно – “опитът на националните правителства, когато трябва да предприемат тежки реформи, да измиват ръцете си с Брюксел“. “Тези политици не си дават сметка, че рушат нещо, което е градено от политиците 70 години преди тях“, заяви той.

В ефира на “Нашият ден“ доц. Стойнев посочи още, че първата стъпка към преодоляване на дефицита е националните политици да си направят ясно равносметка, че тяхното поведение е част това, че Брюксел е невидим за гражданите на ЕС.

Според него втората причина за т.нар “демократичен дефицит“ е фактът, че Брюксел е започнал да говори на език, който е неразбираем.

“Може би това, което ни липсва, е следващият голям проект на европейската интеграция. Иска ми се в следващите избори за Европейски парламент да чуем една нова визия, накъде ще се развива европейската интеграция в следващите години“, казва той в интервю за БНР.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Читалище в Пловдив помага на глухи хора да развиват актьорски умения

Как Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк - 2003" - Пловдив помага на глухи и чуващи да общуват и да развиват актьорски умения? Това се случва чрез проекта "Инклузивно обучение по актьорско майсторство за глухи и чуващи". Идеята за проекта е на председателя на читалището – Сердар Чалъшкан, самият той актьор и режисьор. Мотивира го фактът,..

публикувано на 22.11.25 в 11:21
Спас Спасов

Спас Спасов: Беше внушено на обществото, че на Коцев мястото му е в ареста

Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла Даскалова "Съдия Светла Даскалова е съдия във Варненския окръжен съд и това към момента е всичко, което може да бъде казано за нея. Няма нещо, което трябва да бъде добавено, за да бъде поставено в..

публикувано на 22.11.25 в 08:50
Ву Нгуен

Диалог в глина: Пътят на един виетнамец към българското изкуство

Днес в рубриката "Мигранти с таланти"  ви срещаме с Ву Нгуен . Той е роден във Виетнам, но когато е на 11 години, идва да живее в България със своето семейство. Първоначално учи в Бургас и София, а после заминава за САЩ. Там изучава много и разнообразни неща – бизнес, компютърни науки, живопис, журналистика. Днес Ву Нгуен работи в IT сферата, но..

обновено на 21.11.25 в 10:59
Мария Чернева

Все по-рядко ни се отдава, като журналисти, да видим, да пипнем, да покажем как нещо се случва

Да създаваш телевизия – от красотата на остров Ливингстън до кошмарите на българската социална действителност – разговор в "Нашият ден" с журналистката от БНТ Мария Чернева . Разговорът започва със звукова картина от филма на Чернева за работата на учените на о. Ливингстън. Журналистката споделя за стремежа да покаже, а не да разкаже дадена..

публикувано на 21.11.25 в 10:41
Православна икона от XVII или XVIII

Ден на християнското семейство – история и символи

На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св. Богородица към Бога, за отбелязването на празника като Ден на християнското семейство в България – разказва Ана-Мария Кръстева , водеща на предаванията "Благовестието" и "Сътворението" по програма..

публикувано на 21.11.25 в 09:28