Епископ Константин е един от най-талантливите и продуктивни средновековни автори и преки наследници на светите първоучители Кирил и Методий. Името и паметта му заслужават не по-малко почит от името на св. Климент Охридски, но като че ли засега остават донякъде в сянка. Той дори не е канонизиран, макар че има постъпки това да стане.
Междувременно изследователи на творчеството му продължават да откриват доказателства за неговата широка ерудиция и изключително преводаческо и поетично майсторство. Всеки от нас ще си спомни началото на неговата прекрасна "Азбучна молитва":
"Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!..."
(превод на Емануил Попдимитров от 1933 г.)
Тя е част от най-стария известен препис на сборника с 51 разяснителни беседи върху евангелието, излезли изпод талантливото авторско и преводаческо перо на книжовника, и известни като "Учителното евангелие". Какво крие тази словесна съкровищница и какво показва нейното проучване разказва за слушателите на предаването "За думите" проф. Лора Тасева от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Тя е ръководителка на международен екип от учени, които са се захванали да анализират, систематизират, издирват оригинали и преписи на Константиновите беседи в рамките на проекта "Словното богатство на "Учителното евангелие" на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси", финансиран от фонд "Научни изследвания".
Като част от проекта в София се проведе Международна научна конференция "Учителното евангелие" на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси", в която участваха изявени учени и млади изследователи от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия.
На чудесен български език интервю за предаването дадоха проф. Роланд Марти от Саарбрюкен, почетен доктор на Софийския университет и носител на орден "Кирил и Методий", и проф. Алесандро Мария Бруни от университета "Ка Фоскари", Венеция.
Чуйте записите.
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
