Предизборният спектакъл като изкуство

Турция е в навечерието на избори. Защо в Европа тези избори се определят като най-важните за годината? Ще се промени ли нещо в южната ни съседка след 14 май, и каква е оценката за 20-годишното управление  на Реджеп Таип Ердоган? Има ли недоволни? Има ли страх? Има ли надежда?

Разговор в "Мрежата" с Ангел Петров, журналист от в. "Дневник".

 Кой може умело да разделя обществото

"Г-н Ердоган е доказал, че е много добър в това. Но, честно казано, опозицията много често му помагаше по конкретни теми. Теми като сирийците, които бяха изключително тих коз в кампанията. Мисля, че не се чу и не достигна и до Европа това, защото нямаше някакви големи антисирийски изблици, като нападения, които имаше в последните години в тази кампания. Отправяха се, от една страна, остри послания и от двата лагера, от другата страна – всички  участници, и власт и опозиция, внимаваха да не нажежават много обстановката, но мисълта ми е, че опозицията, през целия този последен период  от 3-4 години, в който нетърпимостта към сирийците се увеличаваше, също разпалваше напрежение с остри изказвания, с които критикуваше властта. Имало е такива изказвания за отношенията с Щатите, за отношенията с Европа, за какво ли не. Опозицията се опитва да следва, да догонва Ердоган в умението му да разделя. Той винаги е бил много добър в това, той умееше да насочва, като всеки добър политик, групите от обществото, за които се предполага, че го подкрепят, натам, накъдето му изнася. Опозицията беше в позиция на догонване и участваше в този, често недостоен, но не само в Турция, предизборен спектакъл. Понякога имам чувството, че предизборната атмосфера в Турция започна още след като Ердоган стана изпълнителен президент.(…) Просто тече една постоянна кампания с много говорене, много надежди, много поляризирано, от което и двете страни са облагодетелствани."

Външната намеса на изборите в Турция – възможно ли е това?

"Знаем вече, че във всички избори може да има външна намеса. Светът е много малък и се оказа много свързан и много уязвим. А друг е въпросът, е че не съм много убеден, че Русия на всяка цена е готова да подкрепи Ердоган на тези избори. Отношенията между Русия и Турция не се свеждат до  отношенията между Путин и Ердоган. Да не забравяме че Съветският съюз и Турция се признават през далечната 1925 година на миналия век, преминали са през какво ли не, в сложните отношения на ту конкуренция, ту партньорство помежду си и мисля, че за Москва е много по-важно просто да е в добри отношения със следващия. Та мисълта ми е, че тя не би се намесила в полза на Ердоган, но човек днес не бива да изключва нищо. Знаете, че постоянно след избори, по различните кътчета на света, излизат съобщения за хакерски атаки, фалшиви профили. Това е много мощно оръжие, но понякога стига косвената намеса. Някои тълкуват като вече намеса, това че Русия прави отстъпки и отсрочки за плащане на енергията в Турция. При необходима интерпретация това може да се приеме като вид намеса. Това Русия е правила за Унгария, това Русия е правила за Сърбия, но нещо по-агресивно – не ми се вярва. Макар че не бих го изключил напълно."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – ЕПА/БГНЕС