Зрителите помнят актьора Филип Трифонов от ролите му в киното и театъра. Но малко знаят, че Филип Трифонов е писал през целия си живот и големият архив, оставен от него, излиза по случай рождения му ден в книгата "И един ден, когато стана писател".
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, дори рецепти от дневника на актьора.
Книгата не е центрирана около неговата личност, тя е изпълнена с много случки, в които откриваме гражданската позиция на актьора и писателя.
В нея присъстват интересни факти около създаването на едни от най-обичаните български филми. От нея ще разберете и как твори и как възприема изкуството Филип Трифонов.
Сред любимите му режисьори са Людмил Кирков, Едуард Захариев, Юлия Огнянова. В "И един ден, когато стана писател" ще откриете и това толкова характерно за актьора и писателя Филип Трифонов щастие, защото, както казва Теди Москов, също сред любимите му режисьори, Филип е един от малкото, които могат да бъдат щастливи.
За какво още е писал от 16-ата до 73-тата си година Филип Трифонов – чуйте в интервюто със сина му Мартин и галеристката Юлита Попова, близка с актьора от ранно детство.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.
Фотограф – Милка Русинова (архив БНФ) и изд. РИВА
"Опитай сълзите ѝ" e мултимедийната изложба, която посредством различни художествени средства пресъздава темата за тъгата, пречупена през исторически събития – от убийството на Райко Алексиев през 1944 г. до наши дни. Изложбата ще бъде открита на 21 март от 18.30 ч. в зала "Райко Алексиев" на СБХ. Авторският проект, дело на Веселин Зографов и..
Каква е действителността на преводачите в България – усилията, творчеството и времето им за работа? Какви са условията, в които работят? Заедно със: Елка Виденова , Стефан Русинов и Владимир Полеганов . Разговорът ни започва с цитат от статията "Преводачи извън сенките" на Стефан Русинов и Владимир Молев: "Приносът на преводите към българската..
Мост между изкуството и природата търсят създателите на изложбата Simbiosis, която може да се види на последния етаж на Националния природонаучен музей в София. Студенти от специалност "Моден дизайн" на Националната художествена академия и Биологическия факултет на Софийския университет, обединяват усилията си и отправят послание за устойчива мода с..
Потопената в своите мисли икономка Алие прекарва дните си между хотелските стаи, намирайки разтуха в живота на гостите. Алие е почитателка на известния режисьор Левент, който е пристигнал в хотела като почетен гост на филмовия фестивал в Сьоке. Отначало, докато местните жители затрупват режисьора с историите на своите огорчения и разбити сърца, надявайки..
В рубриката "Културен отпечатък" актьорът Филип Буков сподели своите размисли за пародията и поезията на сцената и в живота, както и за предизвикателствата на актьорската професия в периоди на трансформации. За истината и докачливостта Според Буков понякога хората стават прекалено чувствителни поради липса на познание. Те приемат..
В събота вечерта хиляди румънци излязоха на митинг в подкрепа на европейското бъдеще на страната си. Представители на гражданското общество подписаха..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg