Зрителите помнят актьора Филип Трифонов от ролите му в киното и театъра. Но малко знаят, че Филип Трифонов е писал през целия си живот и големият архив, оставен от него, излиза по случай рождения му ден в книгата "И един ден, когато стана писател".
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, дори рецепти от дневника на актьора.
Книгата не е центрирана около неговата личност, тя е изпълнена с много случки, в които откриваме гражданската позиция на актьора и писателя.
В нея присъстват интересни факти около създаването на едни от най-обичаните български филми. От нея ще разберете и как твори и как възприема изкуството Филип Трифонов.
Сред любимите му режисьори са Людмил Кирков, Едуард Захариев, Юлия Огнянова. В "И един ден, когато стана писател" ще откриете и това толкова характерно за актьора и писателя Филип Трифонов щастие, защото, както казва Теди Москов, също сред любимите му режисьори, Филип е един от малкото, които могат да бъдат щастливи.
За какво още е писал от 16-ата до 73-тата си година Филип Трифонов – чуйте в интервюто със сина му Мартин и галеристката Юлита Попова, близка с актьора от ранно детство.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.
Фотограф – Милка Русинова (архив БНФ) и изд. РИВА
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Димитър Йосифов, първият български естраден певец, навършва 90 години точно на 13 февруари. В "Нашият ден" разговаряме с легендата на българската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg