Книга от и за Филип Трифонов

"Почвам да пиша моя дневник, защото искам да знам какъв съм бил на 16 г. и въобще като ученик, за да мога един ден, когато имам деца, да видят какъв старателен ученик съм бил и да им служа за пример. Трябваше да почна да го пиша 1 година по-рано, но докато си намеря хубава и подходяща тетрадка, годината измина…" 

Това е автентична извадка от дневника на Филип Трифонов от 1963 година. С нея и с предговор от сина на актьора Мартин Трифонов започва книгата "И един ден, когато стана писател…", писана от Филип Трифонов във времето между 16 и 73 години. 

В този естествен дневник на "актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога – класика на българското кино" има автобиографични текстове, театрални текстове, бележки, писма, снимки, спомени от приятели, че дори „кръстословица“. Тази книга от и за Фипо отново ни среща с този невероятен талант, честен, любопитен и умен човек, свободен дух и по неговия си неповторим начин успява да ни разсмее. А ето и песничката за "Фиповеца" от Руси Чанев:

Песничка за Фиповеца

Сам изстрел и сам цел, сам въпросът и сам отговорът

Той е вечен момчурляк…
Как да го опиша, как?
Фиповеца е щурак,
вид отнесен особняк:
Срещнеш ли го – то е знак,
че ще те разсмива пак.
Ту се крие под калпак,
под каскет или мустак,
ту изглежда западняк,
ту е в дрипи на хъшлак,
ту пристъпва с ход на рак,
ту врати отваря с крак!
Фиповеца е чудак!

Чуйте художника Мартин Трифонов, син на Филип Трифонов.

Снимка – личен архив