Страните от Г-7 са се споразумели, че трябва да приемат регулации за изкуствения интелект, които да са "базирани на риска". Въпросните регулации трябва да съхранят отворена и благоприятна среда за развитието на дигиталните технологиите и да са основани на демократични ценности.
Ще се създаде ли Закон за изкуствения интелект (AI) и как ще бъдат решени въпросите, свързани със защитата на интелектуалната собственост, дезинформацията и управлението на технологията?
"Изкуственият интелект не стои в дневния ред на българското общество. Ние се занимаваме с други неща и по този начин заравяме главата в пясъка, защото не сме в течение на фундаменталните промени, които текат в технологичната сфера, които определят глобалното бъдеще и неговият ход на развитие“.
Това казва в интервю за "Нашият ден" Христо Тучев, предприемач във високите технологии и медиен експерт, развил успешно 4 медийни компании и председател на фондация "Евлогий и Христо Георгиеви”.
"Пропуснахме промяната на дигиталната среда и по този начин, започнахме да участваме в нещо друго, от което ние, като потребители, нямаме голям полза. Днес сме свидетели на една от най-революционните промени в човешката история. Много хора сравняват появата на изкуствения интелект с появата на печатната преса", посочва експертът.
Според него информационната революция се случва и без нас. Неслучайно най-развитите икономики и говорят за регулация заедно, защото, както е ясно на всички, интернет няма граници.
Самата Европа е далеч от върха на технологиите. Най-развити са AI технологиите в САЩ, следва ги Китай, а Европа почти изпусна AI революцията. Европа стои добре в областта на квантовите изчисления. Това е следващото голямо нещо, което се случи.
За развитието на изкуствения интелект са нужни три неща: хора, които да могат да го правят, но това е най-малкият ресурс. Вторият, много по-труден за организиране ресурс, е огромното количество данни. На практика ChatGPT е трениран с целия интернет. Третото са компютърните изчисления. Това са машините, които изчисляват съответните модели.
Приемането на определение за изкуствения интелект е критичен аспект на европейското законодателството, тъй като то определя неговия обхват.
"Това, което следва, е нарастване на моделите, на изчисленията, на информацията, с която се обучават до степен, до която изкуственият интелект може да стане по-умен от хората", казва още Христо Тучев.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..
Фондация "Силата на мечтите" съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден" създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
