Един от основните капани на комуникацията се корени в това, че единият от замесените в разговора винаги реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И все пак, за да можем да съществуваме, при това съвместно, трябва да не спираме да общуваме. Дори това да означава да спорим ожесточено понякога. Защото – както казва театралният режисьор Явор Гърдев – макар езикът да е военно средство, оръжие, насочено към другия, то е и възможността за дом на всеки от нас. Обитавайки го, ние всъщност живеем. Точно това става ясно през персонажите в пиесата "Това не го казвай!“ по Саломе Льолуш, която Гърдев постави и на сцената на тазгодишното 31-во "Варненско лято".
Постановката, в която участват Захари Бахаров и Теодора Духовникова, представлява един социален коментар на времето, в което живеем. С всичките му болезнени теми, за които ни се говори, но и пред които в повечето случаи предпочитаме да замълчим. В семейството обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и онова, за което мълчиш. Там можеш да се сгушиш в думите си, макар и в много от случаите да ги изричаш с агресия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от "етап на съжителство“ – двама души стават две равнопоставени личности в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в емоционалната щедрост, с която подхожда към персонажите. Именно тази щедрост се пренася и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през дискусията на проблемите, пиесата показва, че все пак можем да си осигурим желаното съвместно съществуване.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ емоционален заряд, който преди всичко дава надежда на зрителите. Пиесата умело предлага вътрешно движение, в което да прогледнеш себе си и да разбереш, че можеш да съществуваш такъв – какъвто си, без да е нужно да се правиш на друг.
Какво казваме и какво не винаги е било въпрос на лично пласиране в средата на общуване, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че огромната част от политическите проблеми на страната ни възникват от липсата на умения в тази област. Те се дължат не толкова на идеологически предпостави, дори не и на исторически обременености, колкото на лошото възпитание, което се оказва основният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на управление у нас е авторитарна, или тоталитарна и дали държавата постоянно ни наблюдава, или просто е измислила начин, по който сами да пишем досието си в социалните мрежи, субстрата на нашето общуване не се е променил кой знае колко от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този период днес се пренася във виртуалната среда, където доносът вече е публичен. То представлява едно постоянно оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И ако социалната ни среда е еволюирала в техническите форми на комуникация, то тя не е постигнала същото в общуването по същество. Ето защо, пренесена в политическия живот, тя става жертва на личните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки – „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“.
"Тази работа с миналото и с бъдещето винаги има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете посоки“, казва Гърдев. По негови думи ние тепърва навлизаме в периода на възможност да рефлектираме на този период от не чак толкова далечната ни история с необходимата дистанция. Ако досега дискусията винаги е била страстна, защото се е опирала на личния опит и е включвала мотивация за самозащита на идентичността, днес тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на отдалеченост.
А що се касае до състоянието на българския театър, Явор Гърдев казва:
"Ние самите имаме прекалено сурова оценка за собствения си театър и това го казвам, базирайки се на директния ми опит с много други театрални ситуации. Ситуацията съвсем не е толкова лоша в България, нещо повече – от гледна точка на интерес на публиката към театъра, тя е много, много добра. Много по-добра отколкото в други страни, които са доста по-развити социално и икономически.“
Според него театърът има голямо и важно място в България. А "това постоянно самоокайване, че състоянието е фатално лошо, е нещо като перманентно положение за страната ни“. Тя винаги така го е чувствала, поне откакто той е жив и може да свидетелства за това.
"Това е среда, в която много хора, които идват от чужбина – режисьори, които поставят в България, театроведи, които идват и гледат български представления – твърдят, че у нас има огромен потенциал. Защото огромният потенциал в това отношение се състои в енергията около нещо. Не се състои в това, че материалната култура е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, но има нещо друго – има социална енергия около театъра, която е налична. А на много други места, където той е добре организиран, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкова и сме добре“, допълва още Явор Гърдев.
В такава ситуация – смята той – с голям потенциал, каквато е нашата, могат да възникват много добри проекти. Това обаче е въпрос на индивидуални и колективни инициативи, тъй като всичко се крепи на това доколко сме активни в развитието на българския театър. И не бива да се притесняваме за това, което държавата може да му причини, защото самата тя няма достатъчно енергия за подобни действия.
Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той започва от темата на международната конференция за преосмислянето на театралното наследство от времето на комунизма, която "Варненско лято“ 2023 предложи на публиката си.
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...
За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...
На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..
За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg