Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Орфей" на Лоренци и любовта между живота и смъртта

Изглежда, че за да се получи едно представление, са нужни простички неща. Като това режисьорът да е преди всичко честен и добър човек, който вярва в своите актьори, а те самите да са отдадени и готови да се разголят напълно – със сърцето, душата, рациото и физиката си, с историите и болките си, с любовта си.

Йерней Лоренци, световноизвестният словенски режисьор, носител на европейската театрална награда "Премио" за 2017, постави на сцената на Народния театър авторския си спектакъл "Орфей". Не след дълго представлението се изигра и на сцената на вече свършилия 31-ви Международен театрален фестивал "Варненско лято". И всичко беше все така силно емоционално, игриво, задушевно, лично, всеобщо, митично, но и много съвременно.


В основата на спектакъла лежи древният мит за Орфей и Евридика, но и много повече от това. Линията на мита следва линията на разказа, в който актьорите, събрали сили за това, споделят себе си и преживяванията си, а разказът следва линията на музиката, която служи като оръжие срещу съдбата. И не че имаме нужда непрестанно от съображения за сигурност, но как иначе да се справим с вечната война, която ни е налегнала?! В случая е намесена Троянската, но добре знаем, че точно тя никога не е свършвала и до днес я повтаряме и преповтаряме.

"Орфей" на Лоренци е пресъздаден през чувствителността и рефлексията на съвременния човек, който стъпва на изконните базиси – любовта създава живот, но тя може да роди и смъртта.

Изправен пред неугасващите екзистенциални проблеми, човекът е в постоянно вътрешно състояние на мир и война, където енергията има своите лимити. А може би пък точно тя е въпрос на характер.

От забравата ли се страхува Орфей, или от заблудата, че може да се справи и да не погледне своята Евридика? Самотата ли е по-страшна, или загубата на любовта? И не е ли именно любовта по-силна от всичко, дори и от човека? Или пък тя извира от него и го прави човек? Владо Пенев разказва:

И Дарин Ангелов, който припомня, че сцената не търпи его, тъй като самата тя е егоистична по природа, но всеки, попаднал на нея, жадува изкуство и е готов да ѝ дава от себе си, е част от актьорите, които следват Орфей в неговия път към подземния свят, където всичко е като тук – ад, изпълнен с хора, лични страхове и илюзии, но и с Евридика. Та нали за всеки Орфей има една Евридика, а за всяка Евридика има точния Орфей.



Но на какво сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и мистичните си измерения любов? Дарин Ангелов отговаря:

Самата Евридика, или по-точно – Василена Винченцо, която влиза в нейната роля, също коментира пътя на "Орфей". На сцената на "Варненско лято" тя игра бременна. Все пак в новия живот се крие доказателството, че любовта е над всичко. Дори над смъртта, която е неизбежна за всички.

Когато се говори за театър, няма как да не се говори за любов. Няма как човек да не пожелае още от живота и да не му бъде благодари, че безспирно го търпи. Неизбежно е обаче да не уважи и смъртта, тъй като се оказва, че с любовта имат много общо и често вървят ръка за ръка. Поне това припомня на зрителите "Орфей" на Лоренци – театралното събитие на сезона.

А по въпроса дали сме способни да бъдем щастливи, когато знаем, че и щастието изисква отговорност, все така ще се чудим.

Снимки: Народен театър "Иван Вазов"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от филма „Желанието на Гери“

"Желанието на Гери" и "Великани" - две документални истории на 29-ия София филм фест

Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На документалното кино отдавна не са му достатъчни само едно интересно събитие или една интересна личност, та дори представяне на социален проблем. Сякаш всички теми са вече експлоатирани, визуалните..

публикувано на 15.03.25 в 16:11

"Хора, места и вещи" с първа постановка на българска сцена

Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на известния британски драматург е писана през 2015 година и сега оживява за първи път на българска сцена в постановка на режисьора Боян Иванов, който е работил по превода на Любов Костова...

публикувано на 15.03.25 в 10:40

Млади графици в галерия "Абрис" в Пловдив

П етима млади графици от Пловдив представят днес селекция от произведенията си в първата графична галерия в града под тепетата "Абрис". Младите пловдивски художници са се обединили в група, която са нарекли "Три Шест Пет".  Графиките могат да бъдат видени до 24 март. Трима млади мъже и две дами, които са завършили заедно Академията за музикално,..

публикувано на 14.03.25 в 17:35

Като стар виц

В редакция "Хумор и сатира" се стремим умовете ни да са хладни, а вицовете – горещи, сиреч съвсем нови. От друга страна, наясно сме със силата на старите вицове в определени моменти и според ситуацията не се колебаем да ги използваме. Тази седмица ситуацията бе такава, че стар виц ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, но освен него, можете..

публикувано на 14.03.25 в 16:30

Карикатурите на Милко Диков

Изложбата "Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)" на "Шипка" 6, може да се види до 26 март. Милко Диков е сред най-награждаваните ни карикатуристи, работи в областта на политическата, семейната и еротичната карикатура. "Естетиката на неговата рисунка е много особена – казва проф. Анри Кулев – Първо, той е категоричен график – дали това,..

публикувано на 14.03.25 в 16:14