Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Орфей" на Лоренци и любовта между живота и смъртта

Изглежда, че за да се получи едно представление, са нужни простички неща. Като това режисьорът да е преди всичко честен и добър човек, който вярва в своите актьори, а те самите да са отдадени и готови да се разголят напълно – със сърцето, душата, рациото и физиката си, с историите и болките си, с любовта си.

Йерней Лоренци, световноизвестният словенски режисьор, носител на европейската театрална награда "Премио" за 2017, постави на сцената на Народния театър авторския си спектакъл "Орфей". Не след дълго представлението се изигра и на сцената на вече свършилия 31-ви Международен театрален фестивал "Варненско лято". И всичко беше все така силно емоционално, игриво, задушевно, лично, всеобщо, митично, но и много съвременно.


В основата на спектакъла лежи древният мит за Орфей и Евридика, но и много повече от това. Линията на мита следва линията на разказа, в който актьорите, събрали сили за това, споделят себе си и преживяванията си, а разказът следва линията на музиката, която служи като оръжие срещу съдбата. И не че имаме нужда непрестанно от съображения за сигурност, но как иначе да се справим с вечната война, която ни е налегнала?! В случая е намесена Троянската, но добре знаем, че точно тя никога не е свършвала и до днес я повтаряме и преповтаряме.

"Орфей" на Лоренци е пресъздаден през чувствителността и рефлексията на съвременния човек, който стъпва на изконните базиси – любовта създава живот, но тя може да роди и смъртта.

Изправен пред неугасващите екзистенциални проблеми, човекът е в постоянно вътрешно състояние на мир и война, където енергията има своите лимити. А може би пък точно тя е въпрос на характер.

От забравата ли се страхува Орфей, или от заблудата, че може да се справи и да не погледне своята Евридика? Самотата ли е по-страшна, или загубата на любовта? И не е ли именно любовта по-силна от всичко, дори и от човека? Или пък тя извира от него и го прави човек? Владо Пенев разказва:

И Дарин Ангелов, който припомня, че сцената не търпи его, тъй като самата тя е егоистична по природа, но всеки, попаднал на нея, жадува изкуство и е готов да ѝ дава от себе си, е част от актьорите, които следват Орфей в неговия път към подземния свят, където всичко е като тук – ад, изпълнен с хора, лични страхове и илюзии, но и с Евридика. Та нали за всеки Орфей има една Евридика, а за всяка Евридика има точния Орфей.



Но на какво сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и мистичните си измерения любов? Дарин Ангелов отговаря:

Самата Евридика, или по-точно – Василена Винченцо, която влиза в нейната роля, също коментира пътя на "Орфей". На сцената на "Варненско лято" тя игра бременна. Все пак в новия живот се крие доказателството, че любовта е над всичко. Дори над смъртта, която е неизбежна за всички.

Когато се говори за театър, няма как да не се говори за любов. Няма как човек да не пожелае още от живота и да не му бъде благодари, че безспирно го търпи. Неизбежно е обаче да не уважи и смъртта, тъй като се оказва, че с любовта имат много общо и често вървят ръка за ръка. Поне това припомня на зрителите "Орфей" на Лоренци – театралното събитие на сезона.

А по въпроса дали сме способни да бъдем щастливи, когато знаем, че и щастието изисква отговорност, все така ще се чудим.

Снимки: Народен театър "Иван Вазов"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25