Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Предстоят важни промени в закони, свързани с климата

Снимка: wwf.bg

Няколко природозащитни организации предлагат съществени промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), както и промени по свързани с тях политики.

Между 2015 и 2022 са били най-топлите години в световен мащаб.
За това са допринесли постоянно нарастващите концентрации на парникови газове и акумулираната топлина, според данни за температурата, обобщени от Световната метеорологична организация (СМО).

Средната глобална температура през 2022 г. е била с около 1,15 (по-точно от 1,02 до 1,27)°C по-висока от прединдустриалните нива (1850-1900 г.). Според всички набори от данни, обобщени от СМО от 2015 до 2022 г. са осемте най-топли години в историята. Вероятността временно да бъде надхвърлена границата от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение, се увеличава с времето, а с това значително нарастват и рисковете, свързани с климатичните промени.

Според новата актуализация на климата, публикувана от Световната метеорологична организация (WMO) , има вероятност 50:50 средногодишната глобална температура да достигне 1,5°C повече от прединдустриалните нива поне през една от следващите пет години, като вероятността за това се увеличава с времето.

Съществува 93% вероятност поне една година в периода 2022-2026 г. да стане най-топлата в световната история и да измести 2016 г. от първото място в класацията.

Подробности за последните прогнози можете да видите в Специален доклад на IPCC (Междуправителствената експертна група по измененията в климата), разглеждащ въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C повече от прединдустриалните нива.

Десетгодишната средна температура за периода 2013-2022 г. е с 1,14 (1,02 до 1,27)°C по-висока от прединдустриалната базова стойност от 1850-1900 г. Това е сравнимо с 1,09°C за периода 2011-2020 г., както е изчислено в Шестия доклад за оценка на IPCC , и показва, че дългосрочното затопляне продължава.

Природозащитната инициатива "Зелени закони" "Грийнпийс" – България, WWF – България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна) организираха на 13 юниобществен дебат между граждани, депутати и представители на бизнеса, по промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК).

На първо четене Парламентът прие някои промени в ЗЕВИ , в момента тече законов срок за внасяне на предложения.

Към законодателите бяха отправени следните предложения по отношение на ЗЕВИ:
• облекчаване режимите при инсталиране на ВЕИ мощности за граждани
;
• необходимост от регламентиране на понятията: „произвеждащ потребител“ и „енергийна общност“ (енергиен кооператив)
;
• насърчаване кооперирането за производство и продажба към общата ел. мрежа на електроенергия от ВЕИ, произведена в бита и от енергийни общности
;
• отпадане на множеството административни стъпки за инсталиране на ВЕИ чрез пряк обмен на документи между институциите
;
• облекчени процедури и ясни срокове за присъединяване към мрежата на произвеждащите битови потребители и общности от произвеждащи потребители.

Предложения бяха дадени и за това как да се инвестира в зелена енергия, без да се нанася вреда върху природата и биоразнообразието. В тази връзка бяха направени предложения за приоритизиране на зоните за изграждане на ВЕИ, като се взема под внимание следното:
• за приоритетните зони да се предвижда облекчена процедура по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) – зоните да бъдат определени така, че да не допускат риск за биоразнообразието, нито за защитените територии и за зоните в НАТУРА 2000;
• да има фокус върху населените места и инсталации по покриви на сгради от социалната инфраструктура, административни и жилищни сгради, както и да се използват нарушени терени
за инсталиране на ВЕИ.

Екстремното време нанася огромни материални щети, а безводието е често предизвикателство в много европейски държави, включително и в България. Въпреки това нивата на въглеродните емисии не спират да растат, а причина за това е начинът ни на живот, силно обвързан с изгарянето на изкопаеми горива.

Декарбонизацията (ограничаването на емисиите) вече дава предимства за икономиките на страните от ЕС. Пред България има огромни възможности за бърза модернизация на икономиката, енергийна независимост, децентрализация на енергетиката, справедлив енергиен преход, по-чисти населени места, и в следствие на всичко това – възможности за по-висок стандарт и по-качествен живот.

В обществения дебат на 13 юни се включи и министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, който е и председател на консултативния съвет за европейската зелена сделка. Той каза:

„Необходима е прозрачност. Апелирам към всеки да работи върху това да се създаде предвидима среда и законност. Прозрачност, предвидимост и законност трябва да изискваме.

Законът за ограничаване на изменението на климата е много, много важен закон, защото именно той създава инвестиционна предвидимост.

Законът за климата създава ясна картина за националното намаление на емисиите, което дава възможност съответно на бизнеса не да седи и да си приказва: "Ама мани ги тия в Брюксел, ние ще си работим както си искаме"… докато в един момент им катастрофират централите в банкрут. А те могат да планират за дълго време.

Макар че Закон за климата има от 2008 г., ако имахме истински закон с въглероден бюджет, това което се случи и се случва с въглищните централи, въобще нямаше да се случи.

Всъщност целият този регион щеше да бъде развит като напреднал индустриален регион, базиран на възобновяема енергия и обслужващ енергийния преход.

Просто защото всеки инвеститор би погледнал в закона и би си казал: "Аз след 3 години, след 5 години, след 10 години трябва да се намирам там"… и инвеститорите щяха да се съобразяват, а не да си прехвърлят вътрешно разни субсидии.

Напълно съм съгласен, че трябва да има произвеждащи потребители и енергийни общности. Разбира се, трябва да имаме предвид, че индустриалното развитие на соларната енергия, но и не само на соларната, е също важен процес.

Тук стои един голям проблем – за водорода и за водородната икономика. Това е един неясен въпрос, той е връзка между национална стратегия и бъдещи технологии, които ние не знаем какви точно ще бъдат.

Подкрепям идеята за енергийните общности, за новите работни места, иновациите и пазара. Пазарът е изключително важен.

Миналата година цените на газа повлякоха цените на енергията нагоре, и цяла Европа изпадна в паника.

Пазарът е сгрешен. Но той регулира, успокои, насочи енергийното развитие – възобновяемата енергия рязко се вдигна, а потреблението спадна.

Пазарът промени посоката на този европейски танкер на промяната, който се движеше в една посока бавно - бавно, но трябваше да завие. И всъщност конфликтът в Украйна предизвика този завой.

Аз съм много съгласен да не се създава конфликт между защитени зони, биоразнообразие и изграждане на възобновяема енергия, но трябва да се предвиди и дали няма да се появи подобен казус в бъдеще. Това би било грешка и би довело отново до оня цикъл на: "Тия там в България пак направиха едни безобразия, по-добре да не ходим да инвестираме там и въобще да не се занимаваме с тях.“

Това трябва категорично да се избегне.“

Попитах министър Попов дали България ще се откаже от въглищата преди 2038 година:

"Можете да проверите името ми в Гугъл и ще видите поне 100 мои публикации по този въпрос.

Аз няма да си променя мнението, само защото съм министър.

Пазарът работи много решително и въпросът не е в това ние да поставим някакви цели и дали ще ги изпълним или не. Въпросът е какви са вероятностите пазарно една или друга технология да оцелее или да продължи да се развива.

Предприятията зависят от това дали издържат в пазарни условия. Проверете какво става с въглищната енергия и ще разберете накъде отиват нещата, вижте какъв дял е производството."

Ще заложи ли България на все по-евтината енергия от Възобновяеми енергийни източници или ще продължи да използва стари технологии - по-скъпи и по-замърсяващи околната среда? Ще се опитва ли безуспешно да бъде енергиен център на Балканите или ще разчита на все по-евтиното електричество от ВЕИ, но произведено в съседни държави, които вече успешно инвестираха в тях?

Ще работи ли България за националната си сигурност, като повиши енергийната си независимост чрез ВЕИ, или ще зависи изцяло от вносни горива и все по-неизгодни въглища?

Това са само част от въпросите пред България за зеленото възстановяване и справедливия преход. Отговорите ще намерим скоро в окончателните текстове на ЗЕВИ и ЗОИК.

На въпроса има ли опасност за водите на Черно море, вследствие на взривения язовир "Нова Каховка" в Украйна - Юлиян Попов отговори:
"За момента няма опасност за българските води. Туристическият сезон по бългтарското черноморие не е затрашен. Следим постоянно ситуацията, в постоянен контакт сме с правителствата на Украйна, Молдова и Румъния.
Правим постоянно проби на морската вода, изполваме сателитни наблюдения и следим морските течения."


Възобновяеми енергийни източници

Възобновяемите енергийни източници са шест: вода, слънчево греене, вятър, геотермални води, биомаса, вълни и приливи.

Използването на възобновяема енергия нараства в цяла Европа, и постепенно замества енергията от изкопаеми горива. Растежът на възобновяемата енергия се дължи на стремежа да забави изменението на климата и да допринесе за по-чиста енергия система. Тъй като източниците на възобновяема енергия са местни, те са и ключови за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС.

През 2022 г. вятърната и слънчевата енергия генерираха 22% от електроенергията в ЕС, изпреварвайки за първи път газта. В ЕС делът на възобновяемите енергийни източници в общото производство на електроенергия наближава 40%. Слънчевата енергия е един от най-големите двигатели на това увеличение, с рекорден ръст от 38 тераватчаса (TWh) в сравнение с 2021 г. Този ръст се дължи на високия темп на инсталиране; през 2022 г. към мрежата са добавени 41 GW мощности за производство на електроенергия от слънчева енергия. Вятърната енергия отбеляза подобен ръст с увеличение от 33 ТВтч в сравнение с 2021 г.

ВЕИ могат да бъдат мащабни вятърни паркове или фотоволтаични централи, които често се управляват от големи енергийни компании. Технологиите за енергиен преход обаче позволяват и децентрализирани проекти в малък мащаб. Например, фотоволтаични централи могат да произвеждат електроенергия на милиони покриви в цяла Европа, вятърните турбини могат да бъдат собственост на местни енергийни общности или земеделски производители, а системите за централно отопление могат да бъдат собственост и да се експлоатират от местните общини.

Потребителите могат активно да допринесат за справедливия енергиен преход, като станат просуматори (prosumers) - на български терминът е: "произвеждащи потребители".

Произвеждащите потребители са физически лица или групи от хора, които едновременно потребяват и произвеждат енергия от ВЕИ.

Хората могат да бъдат индивидуални просуматори, а няколко домакинства могат да бъдат и колективни произвеждащи потребители, когато предприемат съвместни действия - например като инсталират фотоволтаични панели на покрива на сградата, в която живеят. В някои случаи произвеждащите потребители могат да предоставят и енергийни услуги, като например съхранение на енергия.

В цяла Европа отделни домакинства се обединяват и създават енергийни общности, под формата на кооперативи, които да инвестират и в по-мащабни проекти, като например вятърни паркове или големи фотоволтаични полета на свободна земя, или да предприемат редица действия, за да направят своя квартал възможно най-устойчив. Производството на енергия от ВЕИ не е единствената дейност на произвеждащите потребители. Те могат да инвестират и в акумулаторни батерии, термопомпи или електрически превозни средства. Други произвеждащи потребители пък могат да притежават и експлоатират инфраструктура, например районна отоплителна мрежа или местна електрическа мрежа.

В първия том на публикуваната наскоро "Световна перспектива за енергийни промени" (WETO) 2023

Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) посочва пътя за незабавно коригиране на климатичния курс от 1,5°C. Докладът призовава за повишаване на глобалната амбиция за внедряване на възобновяеми енергийни източници, поставя електрификацията и ефективността като ключови двигатели на прехода, подпомогнати от възобновяемата енергия, чистия водород и устойчивата биомаса, и проследява изпълнението във всички енергийни сектори. Отчетен е известен напредък, главно в енергийния сектор с рекордно увеличение на глобалния капацитет от възобновяеми енергийни източници с 300 гигавата (GW) през 2022 г. Въпреки това разликата между постигнатото и необходимото продължава да нараства.

Необходими са по-амбициозни цели в областта на възобновяемата енергия - до 2030 г. светът трябва да добавя средно по 1000 GW капацитет за възобновяема енергия годишно, както и значително да увеличи прякото използване на възобновяеми енергийни източници в секторите на крайното потребление.

Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) е водеща световна междуправителствена агенция за енергийна трансформация, която е основна платформа за международно сътрудничество, подкрепя държавите в техния енергиен преход и предоставя най-съвременни данни и анализи за технологии, иновации, политики, финанси и инвестиции, както и техническа помощ, за да могат страните да увеличат дела на възобновяемите енергийни източници в своя енергиен микс.

У нас:
На 29 юни 2023 г. Парламентарната комисия по енергетика внесе в НС проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) № 49-302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., приет на първо гласуване на 31 май 2023 г.

Някои от предложенията са:
в чл. 2.
(1) Основните цели на този закон са:
добавя се нова точка 12: "насърчаване на дейността на произвеждащите потребители и създаване на условия за подпомагане на тази дейност."

и

вчл. 2. (2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:се добавя точка 10:
"Въвеждане и прилагане на механизми за намаляване на административната и финансова тежест относно дейностите на произвеждащите потребители, включително чрез прилагането на нетно отчитане и виртуално нетно отчитане."

Целият текст на планираните промени в ЗЕВИ можете да видите тук:

Предстои гласуването им от Парламента.

Тази публикация е осъществена с подкрепата на Инициативата "Зелени закони", WWF-България и EJN на Internews.

Снимки: EJN,  Ася Чанева
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17