Учените таксономи като застрашен вид

"Темповете, с които изчезват такносомите са по-бързи от тези, с които се развива молекулярната биология, и стигаме до парадокс, при който имаме насищане на научното поле с молекулярни биолози, които обаче не могат да различат един вид муха от друг и не са наясно как да прилагат молекулярните методи, защото не знаят кой вид изследват, просто защото им липсва метод. Очертава се сериозна необходимост от обучени таксономи, от хора, които ходят на терен, познават анатомията на животните и умеят да определят кой е видът, едва после вече в екип с молекулярните биолози, могат да надградят знанието, да изградят еволюционни хипотези или да се върви към консервационни, опазващи проекти", изтъква проф. Павел Стоев, директор на Националният природонаучен музей при БАН, единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и нежива природа.

Работата по събирането и съхраняването на научни колекции и експозиции в един природонаучен музей изисква отлично познаване на класификацията, затова обикновено в музеите работят най-добрите таксономи. Таксономичният процес е бавен и разпознаването, описването и наименоването на един вид може да отнеме години. Същевременно без таксономичното познание, наблюдението на видовете, борбата по опазване им и по съхранението на природата, би било доста трудно. А част от причините за недостига им е в изместването на акцента върху молекулярните и генетичните изследвания.

Тъжна ли е професията на таксономите, които са сред първите,  регистриращи изчезването на даден вид или има и положителни тенденции като възстановяване на видове и дори откриване на нови - разказва проф. Стоев.

За първи път тази година Националният природо-научен музей ще участва на фестивала "Пловдив чете" на 23 и 24 юни с представянето работилницата по палеоарт "Да нарисуваме велоцираптор" с Владимир Николов.
Ще бъде представена и книгата на Вл. Николов "Песента на титаните: история за динозаври" . В книгата Владимир Николов проследява всекидневието на учените и работата им по време на третата експедиция до Трънското находище на динозаври, провела се през 2020 година. Включени са биографични профили на участниците в експедицията и са описани методите, които използват, за да осветят историята, нашепвана им от древните кости през дълбините на времето.

В рамките на "Пловдив чете" ще бъде представено и и ново издание на книгата на Николай Боев "Докато пеят чучулигите". Изданието включва седемнадесет есета и авторовия предговор, публикувани в първото издание през 1971 г., към които е добавен и нов предговор от редактора, проф. д.б.н. Златозар Боев, син на автора. В него той отбелязва с удивление, че и след половин век "идеите в тези кратки, пропити с любов към природата разкази са актуални и днес, въпреки няколкото ни нови и по-широкообхватни природозащитни закони, въпреки "Натура 2000", двете издания на Червената ни книга, значително разширената ни мрежа от национални паркове и природни резервати, и дузината университети, обучаващи студенти в опазването на природата…".

Снимки: Зорница Гъркова, БГНЕС