Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Движението като противопоставяне на провала

Артисти в серия от разговори за (не)успеха

Когато сме на дъното на пъкала, обикновено сами сме се поставили там. С всички решения, които вземаме или към които изобщо не посягаме, с всички действия, които предприемаме, и техните последствия, се озоваваме на собственото си дъно и ни е трудно да погледнем провала в очите. Въпросът е защо. Страх ли ни е от най-точния учител, който можем да имаме по пътя към успеха, щастието, любовта, или просто онова, което искаме, или ни е срам от грешката, която всъщност само ние определяме като такава, а след това внушаваме и на другите да я видят по същия начин? От друга страна, от личния до колективния провал едва ли има дълго разстояние, защото другите – това сме ние.

По интересен начин работи човешкото съзнание, защото добре знае, че имаме нужда от неуспеха, за да стигнем до положителното му отражение. И въпреки това от малки ни възпират от собствените ни уроци, до които така или иначе ще стигнем. Хубавото обаче е да можем да говорим за това. Може би първо сами със себе си, а след това и с другите. В диалог за онова, което сами сме провалили, за да го преодолеем накрая, та дори и да му се надсмеем, ако е възможно. Да вдъхнем кураж и на други да направят същото, тъй като няма лошо да си свободен и в успеха, и в провала си.

В исторически, в личен, в професионален, в емоционален, в чисто човешки план провалът ни е много по-близък приятел от всеки друг, който искаме да е на негово място, и вместо да го гоним – може просто да го оставим да премине, за да има и какво да си кажем.

Всъщност за това стана дума в "Какво се случва“, тъй като именно провалът ни се случва постоянно и човек е добре да не мълчи за него. Както не мълчат от сдружение "Стайна температура“ и Движенческа лаборатория ХОД.

От едно известно време те организират срещи разговори в следобеда на всяка последна събота от месеца, в които "Артисти говорят за провала". Става дума за утвърдили се в различни артистични сфери личности, които не се страхуват да говорят и размишляват за своите провали. Даже напротив, спокойно отварят дискусия по темата. До момента това бяха международните танцьори Тижен Лоутън и Дани Кърнс, хореографката Галина Борисова, организаторите на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ Ива Свещарова и Вили Прагер и фотожурналистът, снимал за агенция „Франс Прес“ и изданията „Ню Йорк Таймс“, „Шпигел“, „Либерасион“ и „Вашингтон Пост“, Николай Дойчинов. От септември ще започне и нова серия от дискусии "Разговор за провалите“, които са част от по-мащабната инициатива „Културен календар в Ход“, осъществена с подкрепата на Програма "Култура“ на Столична община.

В ефира на "Какво се случва“ актрисата и хореограф Цвета Дойчева, която е част от сдружение "Стайна температура“ и Движенческа лаборатория ХОД, и фотожурналистът Николай Дойчинов разказаха защо да се говори за провала само по себе си е събитие и защо точно тази временна ситуация на неуспех, в която често изпадаме, е възможният трамплин към успеха.

Според тях човек често разсъждава над себе си като за личност и професионалист в един постоянен стремеж към възход. И докато формулата за успеха е различна за всеки, тази на провала е повече от сходна. Ако търсим сигурност в нея, то тя е в това, че провалът ни изгражда като хора – индивидуалисти и колективни участници в едно цяло. А единственото, което може да му се противопостави, е движението. Каквото и да прави, човек не бива да спира да се движи.

Защо – чуйте в звуковия файл. В него ще се заговори и за танца на Алексис Зорбас, за гръмкия глас на днешния успех, за чувствата и очакванията, които имаме към себе си и света и които служат като храна за провала.

Снимка – сдружение "Стайна температура“
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софроний – грешник, светец или екшън герой?

"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Тя идва след дебюта "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" и "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари". Авторът проследява живота и делото на Софроний в опит да го постави на..

публикувано на 25.12.24 в 11:09
Георги Тошев

Георги Тошев посвети книга на Лили Иванова

Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..

публикувано на 24.12.24 в 16:12

Коледа и Ханука – тази година ще празнуваме в един ден

Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..

публикувано на 24.12.24 в 15:28

Националната галерия показва графични листа от Пабло Пикасо

Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..

публикувано на 24.12.24 в 13:25
Елена Петрова

Женският поглед към киното – актрисата Елена Петрова за киното като убежище

Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..

публикувано на 24.12.24 в 12:50