Във вчерашния ден се проведе поредната дискусия в рамките на поредицата “Философски вечери“, организирана от “Гьоте Институт“. Литературоведът д-р Богдана Паскалева разговаря с проф. Стилиян Йотов, Александър Кьосев и доц. Петър Горанов от Софийския университет. Основната цел на събитието беше да се изследва начинът, по който Кафка, въпреки че е литературен автор, задълбочено влияе върху философите, както и да се направи кратък преглед на различни философски интерпретации на неговите произведения. Специално беше отбелязан въпросът за четенето на Кафка като литература.
Във връзка с това д-р Паскалева посочи две основни теми, които свързват Кафка със съвремието ни. Първият въпрос, който предизвика интереса на всички присъстващи, е как този “странен и кошмарен свят“, който Кафка ни представя, наистина отразява опита ни – опита на съвременния човек.
Това включва преживяванията на страх, подозрение и абсурд, “усещането, че живеем в един абсурден свят“, в който не разбираме какво се случва и не сме наясно със силите, които управляват събитията в живота ни.
Въпросът, който се поставя, е как една литература може да бъде радикално нереалистична, но в същото време да бъде изключително реалистична, тъй като пресъздава един аспект от нашето съвремие - усещането за света и в света, което не може да бъде предадено реалистично. Това е една от най-големите загадки на Кафка - как той постига това чисто литературно.
Интересът към Кафка произтича от факта, че той създава литературен свят, който, въпреки своята нереалистичност, успява да отрази нашите вътрешни преживявания и състояния. Това е свят, в който сме загубили контрола, свят на бюрокрацията и самоотчуждение, където преследването и изолацията са част от ежедневието ни. Кафка предава един изкривен образ на реалността, но в същото време успява да задълбочи нашето разбиране за нея.
Втората тема, засегната от д-р Паскалева, е въпросът за прочитането на Кафка като литература. Това е съществен аспект, тъй като Кафка не е просто философ, а литературен творец, който изразява своите идеи през прозата си. Неговите произведения са преплетени със символика и метафори, които показват по-широки идеи и философски концепции.
В заключение, Кафка ни предоставя възможност да проникнем в тъмните уголеми на човешката психика и да се зададем въпроси за смисъла на живота, абсурдността на съществуването и взаимоотношенията в обществото. В тази светлина Кафка остава актуален и вдъхновяващ за съвременната ни философска и литературна общност.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg