Какво разбра българското общество след посещението на украинския президент?

"По темата за Украйна се е подхождало винаги изключително колебливо от страна на българската политическа класа, която и към този момент е малко сложно да обясним причините, поради които България в същност подкрепя Украйна“.

Това мнение изказа пред БНР политологът и университетски преподавател Христо Панчугов.

Общият разказ е за огромната част от българското общество, която не е на категорична позиция. В рамките на тази война ние видяхме доста разширяване на една сива зона, която не може даде ясна оценка на това дали да принадлежим към ЕС или не.

Политиците, трябва да създадат разказ не само защо помагаме на Украйна, а защо принадлежим там, където сме.

България трябва да се върне в смисления разговор за това как изглежда новата архитектура на сигурността в цяла Европа след края на тази война.

Посещението на президента Зеленски катализира процесите и българските политици да излезнат от зоната си на комфорт, в която са влезнали през последните години.

Необходимо е да продължим да мислим за реформиране на българската система за сигурност. Също така и да мислим за начина, по който ще се включим в следвоенното възстановяване на Украйна, опасявам се, че вероятно ще се наложи и на самата Руска федерация. 

"Онова, което ще продължи, според мен, за съжаление ще бъде пречупено през отношението и възможността да се заемат различни позиции спрямо президентската институция. Тази битка ще започне да прилича на битката срещу Гешев", посочва политологът Татяна Буруджиева.

Тя допълва, че този много важен за нас диалог за националния интерес и мястото на България в конструкцията на сигурността на Европа ще се пречупи и ще премине под егидата "за" или "против" това, което прави президентът Радев, и отношението му към войната и Украйна.

"За първи път дискурсът се обърна за това колко е важно за България това посещение. Това означава, че положението на политическия терен в страната е много тежко, за да трябва Зеленски да дойде, за да почнем някакви диалози", допълва тя. 

Според нея стратегията на правителството е грешна – да трупа дивиденти през външнополитически действия и ходове и да се обръща към вътрешната публика и да казва, ето, вижте, колко сме велики и колко ни харесват навън. Точно по същия начин няма как да направим националния си диалог и консенсус около нашия национален интерес, стимулирани единствено само отвън.