Откриване на изгубеното съкровище: Историята на проекта "Античният град Диоклецианопол" в Хисаря

Преди дни, кметът на град Хисаря инж. Пенка Ганева и екипът по осъществяването на проекта представиха проекта "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя". Въпреки интересната историческа стойност и важността на проекта, той беше забавян със шест години. Какво включва проектът, какъв е проблемът, довел до това забавяне и защо е важно да бъде осъществен? Тези въпроси бяха обсъдени с кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева и доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта в ефира на предаването “Нашият ден“.

Диоклецианопол (днес Хисаря) е основан от император Диоклециан в края на III век. Римляните оценили природните дадености, местната флора и фауна, и не на последно място, разбира се, лечебните свойства на водата. През 293 година градът получава статут на град и името Диоклецианопол. Тогава той е опасан с мощна крепостна стена, за която се твърди, че е една от най-добре запазените късноримски отбранителни системи на територията на България.

След около век, към средата на V век, градът претърпява големи разрушения в следствие на хунските нашествия. Сринати са две от крепостните порти. В края на VI и началото на VII век градът преживява ново разрушение.

• Лятото на сините кристали в Археологическия музей - Хисаря

Според кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева, забавянето на проекта се дължи на многото преработки, които е трябвало да направени по него след одобрението от Министерство на културата. Първоначалната версия не е била одобрена от гражданите, ръководството на проекта, и самото Министерство на културата. Сега инициаторите се надяват, че ще успеят да спазят срока за осъществяването на проекта.

Изключителният исторически и археологически интерес на Диоклецианопол и значимата роля, която градът изиграл в римската провинция Тракия, превръщат проекта в много значим.

Сега, след години на забавяне, организаторите на проекта се надяват да завършат реставрацията и консервацията на археологическите обекти, които са важна част от историческото наследство на Хисаря.  Затварянето на Южната порта, за времето на реставрацията, е необходимо, за да се осигури сигурност на изпълнението.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта, споделя, че когато се спомене за курорта "Хисаря", на преден план изпъкват два основни фактора: минералната вода и уникалните крепостни стени. В предаването той потвърждава още, че през втори век това селище е било обявено за селище с особен статут, а минералната вода е била основната причина, която е привела хората да се заселят в този район. В течение на времето, селището продължавало да се развива, като през римската епоха ставало един от най-големите градове в Тракия под името Диоклецианополис.

Въпреки трудностите и забавянето, кметът на града инж. Пенка Ганева изразява увереност, че ще успеят да спазят срока за осъществяване на проекта, който се очаква да придаде ново лице на историческия курорт “Хисаря“ и да го направи още по-привлекателен за местни жители и туристи.

• Квартал Момина баня в гр. Хисаря – пазител на уникални традиции

Проектът "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя" не само предоставя възможност за разкриване на богатата история на града, но и създава възможности за развитие на туризма в района. Историко-археологическата стойност на находките и археологическите обекти съчетана с природната красота и минералната вода, правят Хисаря уникален курортен и културен дестинация.

Чуйте разговора в звуковия файл.