Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жегите и горещата тема за климатичните промени

Дискусия с експерти за ефектите от глобалното затопляне и начините да ги смекчим и да се адаптираме към тях

Снимка: Pixabay

Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".

Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.

Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.

Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.

Доц. Елисавета Пенева, гл. ас. Симеон Матев, доц. Емил Гачев и Апостол Дянков
Доц. Елисавета Пенева, гл. ас. Симеон Матев, доц. Емил Гачев и Апостол Дянков

"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".

Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.

"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.

Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.

Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.

И още в тази важна дискусия:

• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?

• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?

Чуйте целия разговор в звуковия файл!


Междувременно общественици настояха за официална позиция от БАН и НИМХ заклиматичните промени и човешката роля в тях.
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Епископ Румен Станев, Ана-Мария Кръстева и пастир Данаил Игнатов

Възкресение Христово при католиците и протестантите

И двете деноминации празнуват Възкресение Христово, което е централно събитие в християнската вяра. Това е денят, в който се отбелязва възкресението на Господ Иисус Христос след неговото разпятие и кръстна смърт.  За смисъла на празника. С какво се отличават богослуженията им? Различна ли е символика на боядисаните яйца? Какви са традициите и..

публикувано на 19.04.25 в 12:59
Проф. Росен Коларов

Лице назаем…

Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на гости в студиото е проф. Росен Коларов, специалист по лицево-челюстна хирургия. И не само: професионален фотограф-художник, бил е ръководител на болница и на агенция, създател и деец на българската..

обновено на 19.04.25 в 10:59
Ирина Вачкова и Ивайло Иванов-Бензо

Керамични фосили в Априлци

Ирина Вачкова и Ивайло Иванов-Бензо са партньори и в живота, и в работата с глината от вече повече от четвърт век. Различни като творчески търсения, те все пак са развивали стила си заедно и неминуемо са си повлияли един на друг. И двамата са очаровани от могъществото и красотата на природата, която в Априлци е достатъчно близо, че да пренесат..

публикувано на 19.04.25 в 08:10

В Злидол живеят само добри хора

"Щом сме се събуд ѝли и газим земята, значи всичко е наред " – с тази всекидневна мъдрост от Северозапада ме посрещнаха в село Злидол, област Враца. Навръх Цветница няколко местни добри жени раздаваха пакети с храна на възрастни хора в затруднено положение. Инициативата е част от кампанията на фондация "Прави добро! Бъди добър!" "Подари..

публикувано на 18.04.25 в 08:45

Ферма в Осоица

През целия си живот Даниел Георгиев е бил свързан с храната и произвеждането ѝ, въпреки че завършва Строителния техникум и Минногеоложкия университет в София. Съдбата, късметът, а може би и упорството и решимостта, го срещат с възможността да предлага, а сетне и да произвежда храна. И така, от нулата, както казва той, заедно с брат му създават..

публикувано на 17.04.25 в 15:25