Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".
Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.
Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.
Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.
"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".
Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.
"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".
Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.
Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.
Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.
И още в тази важна дискусия:
• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?
• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?
Чуйте целия разговор в звуковия файл!
Село Негушево е с хилядолетна история, а първите писмени данни за него са от 1444 година. "В селото винаги е имало будни хора, които са живели и творили с мисълта за идните поколения", казва секретарят на читалище "Възраждане-1922" Елка Радойновска. С какво са известни съвременните жители на Негушево, как живеят, за какво мечтаят и как премина..
В рубриката "Разговорът" инженер-механикът Синан Фейзула от компанията Festo споделя своите виждания за това как младите хора могат успешно да се реализират професионално. Той изтъква важността на ранното навлизане в професионалния сектор, ролята на екипа и значението на доброволчеството . Баланс между работа и образование Синан..
Тучев разглежда темата за неизбежната социална трансформация, предизвикана от навлизането на изкуствения интелект (AI) в живота и бизнеса. Според него, човечеството е на прага на значителни промени, които ще засегнат не само технологиите, но и начина, по който функционират обществото, икономиката и геополитиката. Христо Тучев очертава три..
От 50-те стотинки помощ за Виетнам, през войната на Русия в Украйна до новия/стар президент на САЩ, както и за европейските политико-икономически скандали и нашенските "селски междуособици" – аналитични коментари на Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg и Радослав Диков – фейлетонист. Журналистът Васил Велев – за добрата стара Англия и..
Дори да харесваме училището си, преподавателите, съучениците и някои от предметите да са ни любими краят на ваканцията все довежда тъга. Психолозите обръщат специално внимание на стреса след ваканция – темата в този епизод на подкаста "Импулсът в мен". Според здравните специалисти е нормално да се изпитва известна степен на..
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
Ловешкият драматичен театър "Борис Луканов" гостува на сцената на Народния театър "Иван Вазов" със спектакълът "Илинден" по творби на Димитър Талев и Пейо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
