Бохемлъкът не е изобретение на новото време, да си спомним, например "Гощавката у Трималхион" на Петроний. Но в епохата на социализма явлението от една страна се опитваше да получи ореол на "несъгласие с канона", на хедонистичен бунт срещу догмата. А от друга – властта негласно го поощряваше, поради свойствата му на отдушник и по-лесното наблюдение над групите и компаниите по кръчмите.
В темата за арт-бохемството – къде, кои и как му създаваха митологията, събеседниците – поетът Васил Сотиров, литературният историк Никола Иванов, проф. Алберт Бенбасат и авторът на две книги за българската бохема Мариана Първанова, се обединяват зад идеята, че естетически, но и политически пристрастия стоят зад отделните групи.
Васил Сотиров ни припомня някои от групите, както и свои лични приятели, и поднася това с по някое четиристишие. Никола Иванов разказва за Иван Динков и Никола Радев, за пловдивските среди.
Мариана Първанова споделя наблюдения от своите книги, както и амбицията си да разшири обхвата на изследванията си с други български градове освен София и Бургас. Алберт Бенбасат пък ни припомня началото на клубния арт живот още от следосвобожденска София, и заведения като "Унион клуб", по-сетне "Видинска среща", "Бамбука", клубовете на писателите, преводачите, журналистите и др. по социалистическо време.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
