Разрешителното на ТЕЦ "Марица изток 2" е горещият картоф, който българските институции си прехвърлят. След четиригодишна съдебна битка и решение от Европейския съд, българският Върховен съд (ВАС) отказва да вземе решение по делото по същество и на основанието на формални нарушения го връща в Стара Загора за повторно разглеждане от местния административен съд.
Делото беше заведено от екологичните организации "Грийнпийс – България" и "За Земята" в началото на 2019 г., след като Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) позволи на теца да не спазва новите по-строги екологични норми за замърсителите серен диоксид и живак. Повод за делото беше разрешителното за работа, което ТЕЦ "Марица изток 2" получи в края на 2018 г. Това разрешително даде право държавната въглищна централа да изхвърля почти двойно над разрешеното количество серен диоксид.
България нарушава европейското законодателство, като позволява на "ТЕЦ Марица изток 2" да замърсява със серен диоксид без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. Това е заключението на Съда на ЕС от март 2023 г.
Тогава Съдът на ЕС отсъди в полза на правото на всеки да живее в чиста и здравословна околна среда и създаде прецедент за още дела срещу замърсителите.
Решението на ВАС от 31 юли е окончателно и не подлежи на обжалване, но съдебният спор ще продължи пред Административния съд в Стара Загора, чието решение отново може да бъде обжалвано пред върховната инстанция.
Междувременно ТЕЦ "Марица изток 2" ще продължи да се възползва от изключението от нормите за замърсяване въздуха, което ѝ позволява да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак – над четири пъти.
Подробности чуйте в разговора с Десислава Микова, от "Грийнпийс – България".
Докато ВАС си затваря очите пред сериозния проблем с продължаващото токсично замърсяване на въздуха в района на ТЕЦ "Марица изток 2", прокуратурата в Смолян образува досъдебно производство по случая със замърсяването на река Девинска.
На 4 август отпадъчните води от дейността на фирма за бутилиране на минерална вода в Девин причиниха смъртта на стотици риби в река Девинска. Била е унищожена популацията на македонска пъстърва и маришка мряна в участък от 3 км между град Девин и язовир Цанков камък. "Заустените отпадъчни води са били от производствената дейност на предприятието и с битово-фекален характер – от поддържането на санитарно-хигиенните условия в помещенията", казаха от РИОСВ-Смолян.
Според риболовци, в реката е измряла не само рибата, но и бентосът – организми, живеещи по или на дъното на водните басейни, с които се храни рибата.
"РИОСВ никога не изследват седиментите в реките след като стане замърсяване. Много голяма грешка е да се прави зарибяване преди да се направят подробни изследвания на водата и на дъното. Сега и новата риба, която пуснаха в реката, може да се отрови." – каза Димитър Куманов, член на УС на Сдружение "Балканка".
Повече за екокатастрофата в реката край Девин – чуйте в разговора с Димитър Куманов.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg