Запитан "Как бихте искали да постигнете безсмъртието?", Уди Алън в присъщия си стил отговаря "Ако може – жив". Идеята за безсмъртието пронизва човешката история от първите митове до днешните лаборатории, изследващите механизмите на стареене. На този етап безсмъртието все още е трансхуманистичен блян, но напоследък на старостта се гледа като на предотвратимо заболяване, инженерен проблем, с който можем да се справим.
Големите открития в генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство, подхранени от милиардите, които големи корпорации и отделни индивиди влагат, задвижват проекта за чувствително удължаване на живота, при това в добро здраве, защото, съгласете се, никой не иска да продължи живота си до 200 или 500 години инвалидизиран, скован от артрит или деменция.
В хода на историята влиятелни личности като Лоренцо ди Медичи са подкрепяли творци и са събирали произведения на изкуството, за да обезсмъртят името си, днес част от най-богатите хора на планетата създават лаборатории, търсещи извора на вечната младост и то не като метафора.
Милиардерът Брайън Джонсън например е посветил времето и собственото си тяло на подобен проект. 45-годишният технологичен магнат, био-хакер и трансхуманист следва стриктна диета, режим и програма, поглъщаща 2 милиона долара годишно, за да намали биологичната си възраст. Денят му започва в 5 сутринта, в хода на деня поема над 111 добавки, вече е постигнал сърце на 37-годишен човек и капацитет на белите дробове на 18-годишен.
Разбира се постъпателното увеличаване но срока ни на годност, при това в добър търговски вид, няма как да не породи и куп тревоги и въпроси, защото достъпът до извора на вечната младост никога не е бил за всички.
Каква е цената на безсмъртието се пита и събитието "Смърт на смъртта" на Рацио на 14 август в кино Кабана.
В "Лабиринти на познанието разговаряме с един от лекторите Спас Керимов, предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на Принтиво, стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Спас е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик радио, бил е лектор на TEDx и е определян като "най-изявена млада личност на България" за 2019 според JCA Bulagaria.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
