Изложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, се открива на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия. Някогашният дворец е най-подходящото място за експозицията, защото тъкмо княз Александър фон Батенберг Първи (1879 – 1886) е превърнал руините на турския конак в съвременна европейска сграда. А ако човек се отклони вдясно от Балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.
Изложбата е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация "Хайлигенберг Югенхайм" (името на фамилния замък на българския монарх).
Озаглавена е "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", по детския прякор, с който са го наричали близките му. Ранните му години минават в имението "Хайлигенберг" на семейство Батенберг в германския град Югенхайм.
В България със задачата да представи изложбата се е заела фондация "Ценности" на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).
Със спомоществувателството на Столична община на втория етаж в двореца ще бъдат показани 28 пана със снимки и текстове на български език.
(Версията на английски и немски език на всяко пано може да бъде четена чрез QR кодове.)
От прецизно и професионално подбраните фотоси, картини, факти и документи личи привързаността на Сандро към България. Князът се е бил в Руско-турската освободителна война, а после е избран от Великото народно събрание във Велико Търново през 1879 година. Въпреки липсата на политически опит, той поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. Фон Батенберг дори се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество.
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията включва най-новите ѝ картини, с иновативни решения и сложни техники – винаги с интересна препратка към текстила, защото Ковачева е завършила специалност "Текстил" в Художествената академия. Творбите..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през март 2024 г. и организирани от фондация "Америка за България". В ъв фокуса на експозицията е Девета пехотна плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918) . Изложбата..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията си за предходната книга на Роза Боянова "Ескизи към портрети на писатели" (2021 г.) писах, че тя "е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените ѝ смисли: памет за..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори,..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския драматург Нийл Саймън, е режисьорски дебют на актрисата Ани Вълчанова ( на снимката в текста ) . Позната на публиката с многобройните си театрални и телевизионни роли, Вълчанова застава за първи път от..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg