Темите, които занимават през годините художничката Искра Благоева, са свързани с чувствителността на българското общество към насилието, сексизма, агресията.
"Първото нещо, което ме впечатли, когато се върнах тук от Виена, е това, че българската жена е стълб на патриархата. Аз се интересувам от образа на жената – през миналото, в приказките, в митологията, в рекламата и днес. Но женската роля в семейството тук не е помръднала."
В изложбата инсталация "Има нещо гнило в Рая" преди няколко години Искра Благоева работи с психиатър и проучва реални случаи на насилие. Така осъзнава, че насилието у нас не е само над жените, а над по-слабия изобщо.
"Запитах се тогава в какво общество живея и къде точно спира чувствителността на това общество. След известно изследване стигнах до неприятния факт, че жените, които са подложени на систематично насилие, имат само два избора – или да бъдат убити или да убият."
Според Искра Благоева преди години има вълна на завръщане на творци тук у нас, но сега те отново напускат България. "Енергията на съвременните художници свършва в един момент – ние работим с наши лични средства и усилия. Има голяма липса на стратегия от страна на държавата и няма много институции, които да подкрепят съвременното изкуство."
Най-актуалната изложба на Искра Благоева е в съавторство с Валентина Шарра и се нарича "77½". Тя може все още да се види в галерия "Куб" в Топлоцентрала.
"Мислихме за нещо, което свързва жените, и се върнахме много назад във времето, когато жените са били лечителки и са познавали това знание. Бяхме в едно село в Родопите и днес бабите там берат билки, сушат ги и ще си ги ползват."
Чуйте още от разговора с Искра Благоева в "Какво се случва".
Снимка – iskrablagoeva.com
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg