Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Артефир" директно от Созопол

"Аполония" 2023 предлага "Великденско вино"

Постановката по текстове на Константин Илиев и режисирана от Явор Гърдев се игра в третия ден на Празниците на изкуствата

Снимка: nationaltheatre.bg

"Великденско вино" се постави на сцената на 39-ата "Аполония" в Созопол. Публиката на Празниците на изкуствата гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски.

"Това е пиеса, която се занимава с някакви много основни въпроси на съществуването, на идентичността и на моралната идентичност, защото и такава има" – каза в "Артефир" режисьорът на постановката Явор Гърдев. – "Мисля, че това е главното за поп Кръстьо, това е нещото, с което той не може по никакъв начин да се съгласи, не може да се успокои по отношение на него – дали е предател, или не е предател. Това става централен въпрос на съществуването му и по някакъв начин го мъчи до края на дните му."

Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф – Павел Койчев. Историята в нея ни разказва за един ден от живота на поп Кръстьо, ден, в който питането "Защо му е тоз живот?" не го оставя на мира.

Сутринта на Великден църквата "Успение Богородично" в Ловеч, в която той служи, е празна и литургията не може да се състои. Виното - Христовата кръв, и хлябът - Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо е останал сам със своя ням клисар и не спира да говори за онова, което тормози душата му. Той е изпаднал в морално базова дилема, която се оказва непреодолима.

Според Явор Гърдев, за да узнаеш дали си предател, е много важно преди всичко да разбереш дали всъщност си бил лоялен на нещо. Точно този аспект на нещата прави ситуацията на поп Кръстьо сложна, защото той е бил много деен член на Революционния комитет и лоялен човек на Левски.

"Това е използвано по един великолепен начин от драматурга Константин Илиев, който разгръща своята фикция около това, което се случва, върху много точни обстоятелства от живота и на Левски, и на поп Кръстьо. Така че тази фикция става максимално правдоподобна, макар отново да нямаме достатъчно информация, за да знаем какви точно са били дилемите и дали поп Кръстьо има нещо общо с предателството. Във всеки случай обаче дори и да няма, има една такава поредица от обстоятелства около него, която той през цялото време, възстановявайки в съзнанието си, започва да разбира по какъв начин е подпомогнала пленяването на Апостола и започва да се чувства виновен – независимо от това дали самият е пряко предател, или не е – и за един вид неволно съучастие в това нещо. Това също е много мъчително, защото ако знаеш, че нещо е могло да бъде предотвратено, ако си действал по друг начин, тогава също моралният казус е много тежък, а неговият е такъв", допълни Явор Гърдев.

Според него това е тема, която ангажира дори най-нехайните към собствената си история или историята на собствения си народ хора. Тя е паралел с един много голям наратив – този за Христос, и когато тези два разказа се срещнат по начина, по който ги среща Константин Илиев, това поражда любопитство и пиетет.

Това, което занимава най-много режисьора по отношение на темата, е по какъв начин е възможен в днешно време този каноничен исторически наратив, с който сме свикнали, и доколко той може да бъде ревизиран и преоценяван. Гърдев е на мнение, че много хора се страхуват от ревизиране на историята, а тя всъщност е точно това – една постоянна ревизия. Тя никога не успява да съвпадне със събитието и пряко да го отрази, а винаги е постфактум, поради което се превръща в разказ, чиято степен на съответствие с това, което действително се е случвало, много варира.

В звуковия файл Явор Гърдев говори още за:
- двойнствената функция на виното;
- изборът да съпреживееш случващото се на сцената;
- и за това трябва ли да се притесняваме от степента на вулгаризация на свещеното.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Живко Седларски с няколко изложби в България

Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..

публикувано на 19.09.24 в 14:48
Сцена от

Другият театър

Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..

публикувано на 19.09.24 в 14:10
Манол Пейков

Манол Пейков: Смятам, че има въпиюща нужда да си преговорим уроците на историята

За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..

публикувано на 19.09.24 в 09:57

Българска авторка гостува на Фарьорските острови

Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..

публикувано на 19.09.24 в 09:29

В България връзката между историческата наука и обществото е счупена

Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..

публикувано на 19.09.24 в 09:11