Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Татяна Йорданова

Аптека на д-р Антониадис в Пловдив

Старинната пловдивска аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята на модерната фармация

Старата аптека на д-р Сотир Антониади в Архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив“
Снимка: plovdivtime.bg

Ако днес ни се наложи да отидем в аптеката за някакво лекарство, можем да го правим по всяко време на денонощието, дори без да изминем километър в големите градове. В миналото не е било така. На времето аптеките са били възловите места в града, а съдържателите им едни от най-влиятелните хора. 

В началото на XX век в Пловдив аптеките са били четири. А през 1930 г. те вече са десет.

Къщата на д-р Сотир Антониадис започнала да работи като аптека през 1872 г. и така  до 1947 г. Била е след най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив за времето си. От 1981 г. тук се помещава единствената по рода си в страната музейна фармацевтична сбирка, където посетителите могат да се потопят в епохата на медицината и фармацията от времето на Българското възраждане до началото на миналия век.

Днес старинната аптека е превърната музей "Хипократ", който разказва историята за прохождането на модерната фармация.

"Става въпрос за аптеки, които се отварят от доктори и фармацевти завършили своето академично образование в Западна Европа".

Това казва в интервю за БНР Татяна Йорданова от Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".

Тя допълва, че медицината и фармацията са били много тясно свързани тогава. В началото е имало и домашни аптеки към техните кабинети, където са преглеждали. Наричали са ги "спицерии", а впоследствие са отваряли публични аптеки.

Старата аптека на д-р Сотир Антониади в Архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив

 Дипломираният във Виена лекар Сотир Антониадис открива една от първите аптеки в Пловдив. Преди да се завърне в родината си е работил две години в Париж. Фамилията на фармацевта издава, че той е от гръцки произход. Роден е през 1843 г.  в днешния Асеновград, който до  се е наричал Станимака. Учи в централното гръцко училище в Пловдив, а после завършва гимназия в Атина. След това учи медицина във Виена и 2 години работи в Париж. След завръщането си става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1885г. е избран в Народното събрание на Княжество България. През 1883 г. за няколко месеца е изпълняващ длъжността кмет на град Пловдив. През 1915 г. се преселва в Гърция и  живее там до смъртта си през 1928 г.

Снимката е илюстративна

В приземието на възрожденския си дом в Стария град Сотир Анотниадис забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.

Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. На горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.

Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика, споделя Татяна Йорданова. Фармацевтите от онази епоха  са използвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, но те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари.

Тя допълва, че за изработката на 50 таблетки, тогава са били нужни близо три часа. Тогава чираците са били сериозна необходимост. Оказва се, че някои от тях чираци отиват да учат фармация в Западна Европа.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25

Глобалното затопляне и предизвикателствата пред планинския туризъм: съветите на Момчил Цветанов

Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..

обновено на 28.07.25 в 11:42

Акселераторът SCION подкрепя природо-базираните и чисти технологии

В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..

публикувано на 28.07.25 в 10:10
Доц. Владислав Миланов и д-р Антоанета Начева

Езикът на политиците е неразбираем, зад него не откриваме човека

Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов :  "Чистото и задълбочено политическо..

публикувано на 28.07.25 в 08:55
Георги Трайков пред очакващите реставрация мебели

Теория и практика на реставрирането

Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..

публикувано на 27.07.25 в 10:05