Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светлана Алексиевич

За романите на гласовете и действителността

"Артефир" директно от "Аполония", Созопол

Едно от най-знаменателните събития тази година в Празниците на изкуствата "Аполония" 2023 е срещата с Нобеловия лауреат за литература за 2015 г. Светлана АлексиевичБеларуската журналистка и писателка беше специален гост на 39-ото издание на "Аполония“.

Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Тя участва в срещата "Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа" в Художествената галерия на морския град. Модератор на събитието беше журналистката Марияна Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия.

Сред обсъжданите теми бяха войната в Украйна, политиката на Путин и Лукашенко, пандемията от Covid-19 и засилващото се влияние на екологичните организации.

Алексеевич говори за своите книги и героите в тях, за изборите, които е трябвала да прави като писател и човек, за войната в Украйна, за случващото се в момента в Беларус, за Чернобил и опасностите, пред които е изправен света днес.  Спомена и любимата си книга - "Дон Кохит" на Сервантес, говори и за надеждата.

"Аз разказвах в Москва за това колко е страшно да видя нещата, които се случват там, и изразявах опасенията си, че думите "страшно е да си путинист, какво ни чака за напред", посочва Светлана Алексиевич.

И допълва, че онази глухата и отдалечена Русия - там хората чувстваха, че са ограбени и излъгани. И на това се опира сега Путин. А от друга това са олигарсите, започвайки с мюнхенската реч на Путин, когато той каза, че Русия е унижена и излъгана. През 90-те ние тичахме по площадите и викахме свобода, но никой от нас не знаеше какво е това. 

"Свободата изискваше свободен човек, а такъв липсваше, защото не може човек, който цял живот е прекарал в лагера и ето сега го освобождават. Той затваря врата зад себе си или някой затваря тази врата зад гърба, но той познава единствено живота в този лагер и не може да го живее по друг начин. Но сега се добавят и парите", казва писателката.


Според нея и до днес не са преосмислени събитията от 1937 г., които преживява Съветския съюз. И до днес този период липсва в учебниците за разлика от Германия, където германците намериха сила в себе си и говорят за хитлеризма на всяко ново поколение. 

Много млади хора, които са учили в престижни учебни заведение навсякъде по света, се връщат в Русия, но какво виждат и чуват - това отново е един малък ГУЛАГ. 

Тя допълва, че когато се появи Лукашенко, той говореше по 4-5 часа подобно на Фидел Кастро и в думите му имаше страшни внушения. В момента, книги на талантливи автори, не само нейните буквално се събират в едни ями и се горят. 

Помним, че това е било в Германия и това помага да издържим. По неволя ставаш политик и днес всички ние сме политици, казва още Светлана Алексиевич.Тя припомня, че близо 7 години е работила като журналист, преди да започне да пише. Разказите на хората ѝ напомняли историите на бабите от нейното детство, защото те бяха останали сами, мъжете им били загинали във войната. Всеки 4-ти беше загинал във Втората Световна война.

"Реших, че романът като форма, не е задължително да се придържа към класически начин на писане. Реших, че искам да правя романи на гласовете, които интервюирах и чувах, а сюжетът да бъде реалността", пояснява писателката.

Чуйте повече в звуковия файл.

Издателката Доротея Монова от издателство "Парадокс" разказва за рецепцията на Светлана Алексиевич в България.
По думите й, издаването на беларуската авторка в България се дължи на сестра ѝ – проф. Тотка Монова, която през 1986 г. започва да я преподава на своите студенти.
 "Така вече 40 поколения, понеже сестра ми се пенсионира току-що, 40 випуска на Факултета по журналистика и масови комуникации израснаха с Алексиевич”, каза тя.

Доротея Монова

Подробности чуйте в звуковия файл.


Снимки - ФС на "Аполония"

По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35

Радослав Владимиров между киното и музиката

Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..

публикувано на 12.09.25 в 16:01

Класиката оживява пред очите на българската публика

Няколко театрални премиери на българските театри ще има през новия сезон тази есен. Младежкият театър "Николай Бинев“ вдига завеси, за да разкрие завладяващия трепет на "Бурните двадесет“, точно както го е направил Ф. Скот Фицджералд в своя роман "Великият Гетсби“. Спектакълът с премиерни дати 16 и 17 септември е под артистичната интерпретация на..

публикувано на 12.09.25 в 15:44
доц. Мария Марикина

Икономистът доц. Мария Марикина: Изпитвам потребност да рисувам

Третата самостоятелна изложба на доц. д-р Мария Марикина "Вълшебната природа“, може да бъде разгледана до 24-ти септември, 2025 г., в Изложбена зала 2, под куполите на Ларгото. Представени са четиридесет актуални пейзажа, които продължават диалога на художничката с природата и светлината. Магични, наситени с емоция и дълбочина, картините ѝ носят..

публикувано на 12.09.25 в 15:40
Юлия Владимирова и Петър Тодоров

Фестивалът "Златна роза" превръща Варна в столица на българското кино

 От 16 до 23 септември във Варна ще се състои 43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". 17 български пълнометражни филма ще се състезават в конкурсната програма. "Любоф" – киноразказ-мозайка, дело на режисьора Ивайло Христов ще открие тазгодишното издание на фестивала. Повече за това, което предстои в Морската столица –..

публикувано на 12.09.25 в 10:46