Един от акцентите на осмия фестивален ден на Празниците на изкуствата "Аполония” бе представянето на книгата на Българската телеграфна агенцията, която тази година навършва 125 години от излизането своя първия бюлетин. Във връзка с юбилея агенцията издава трилогия.
Вторият том на "История на БТА (1898-2023)” е съставен от Панайот Денев, който е дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 г. Редакцията на изданието е поверена на проф. д-р Румяна Прешленова – директор на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Първият том на книгата носи заглавието "Лични свидетелства" и излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на служители, прекарали значима част от трудовото си ежедневие в БТА, а съставител на изданието е отново Панайот Денев.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи, че до края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията. Това е първото цялостно изследване на историята на агенцията. Според него от книгата "История на БТА (1898-2023)" научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас.
"От тази книга можем да разберем, на първо място, какво трябва да разпространяваме, съхраняваме и развиваме", посочва той.
Сред най-важните неща според него са, първо, агенцията да продължи да представя само факти и да работи без епитети. Второто - да продължи да казва на читателя винаги източника на информация.
В допълнение, той пояснява, че БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света. Според него е добре да се продължат и административните традиции, както и развитието на школата на БТА.
Според Кирил Вълчев от книгата, може да се вземе поука и какво да не се случва отново. Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА.
"Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", казва той.
Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". Чрез секретните бюлетини на БТА, всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните.
"Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", коментира Кирил Вълчев.
В заключение, той посочи, че тази книга показва връзката с времето преди нас. Това е един спокоен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА.
"Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България", казва в заключение Кирил Вълчев.
"Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на "Цариградско шосе" 49, които аз, с основание мисля, наричам "Златният фонд" на БТА", казва Панайот Денев.
И допълва, че архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година, които в началото са писани на ръка. По думите му, сред тях има и поверителни бюлетини, които съществуват от самото началото на агенцията. Журналистът разказа, че в началото бюлетините са излизали в четири екземпляра - по един за двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА."Така че специален, секретен архив има от деня на нейното раждане, от издаването на първия бюлетин“, казва той.
Преди година Панайот Денев получава сложна задача от Кирил Вълчев и Румяна Прешленова. В текста на книгата да няма прилагателни имена.
"Добре де, но аз съм бетеанец с 30 и няколко години опит, справих се. Агенционният стил, особено на тази продукция, в която аз работих в “Информация за чужбина“, приучава към такъв тип писане", допълва той.
Панайот Денев посочва, че има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му като автор трябва да бъде различен.
В основата на трилогията е книгата на Георги Ведроденски "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията.
Първоначалната идея е била книгата за 125-ата годишнина да бъде само един том. Но, Панайот Денев допълва, че ще стане нещо чудовищно. Тогава я разделихме на три.
Сред гостите на събитието бяха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на БНР Милен Митов, писателят Георги Господинов, Александрина Пендачанска, Найо Тицин, Асен Агов, проф. Божидар Манов, зам.-генералният директор Евгения Друмева на БТА, директорът на дирекция за знание и култура ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов и други.
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира без да има рамката на оценката, на..
На 30 ноември е вторият премиерен спектакъл на "О(б)твързан" от Ханох Левин в Театър "Възраждане". Преводът и постановката са на режисьорката Тери Фишер. Според нея това е антиромантична комедия, в която всички са по-умни от нормалното, но са принудени да се оженят. За героите на актьорите Свежен Младенов, Жана Рашева, Георги Златарев, Мариана..
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
