Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свободата на изразяване не е безгранична

Колко е дълга историята на омразата в България? Имат ли чувствителност към нея медиите, държавата и обществото или какво се случва, когато липсва общественият отговор на антисемитския колаж със Соломон Паси, недопускането на роми до плувни басейни, случаят с нападнати украинци, само защото са украинци, опитите за саботажи на филм от програмата на ЛГБТИ филмовия фестивал в София, Пловдив и Варна, случаят с Мис "Варна" – Елизабет Кравец, чийто избор довежда до поредното изригване на патрЕотите, както и последвалите внушения около Мустафа Емин, след скандала в болница "Пирогов".

В студиото на "Мрежата" гостува Адела Качаунова, директор на Правната програма на БХК, с която говорим за надеждата, че обществото ни е станало достатъчно нетърпимо към проявите на омраза, за създаването на грешни представи, за формирането на предразсъдъци, които водят до неприемливи действия.

Поколенията, научени да мразят

Адела Качаунова: "Изгубихме време да обясним, че демокрацията не е разграден двор. В едно демократично общество всеки си носи отговорността. Назад в годините има безобразни примери, които могат да се припомнят. Например, онова изказване на Валери Симеонов за "кресливите майки". Така той нарече майките на деца с увреждания . За съжаление съдебната ни система е малко бавна в даването на защита за тези неща. Делото срещу Валери Симеонов, заведено от родители на дете с увреждане, продължава да виси от 2018 година насам.

Обществото, което е против

Адела Качаунова: Точно там е работа, че обществото с неговата категорична реакция "против" е много по-силно от всички институции и може да реши проблемите по много по-бърз начин, когато я има тази нетърпимост. Но затова е нужно образование и възпитание, което се гради с времето. Звучи обезсърчително, когато казваме на хората колко години отнема да потърсят и получат защита и има по-лоши примери от този, който споменах. Например борбата с Волен Сидеров. Негови действия и изказвания от 2005 година получиха крайна защита през 2021 година, когато Европейският съд по правата на човека се произнесе, че България не е защитила хората от еврейски произход и хората от ромски произход по две отделни дела, защото е позволила безкрайна свобода на изразяване на Волен Сидеров, който в различни форуми и в парламента, и на площада, и в собствените му медии, просто бълваше омраза, а и в книгите, които издаваше. Това беше огромна крачка на съда в Страсбург да се произнесе така. Сега тези дела са ключови за цяла Европа и се дават като пример за това, че свободата на изразяване не е безгранична и хората трябва да получават защита, защото до този момент съдът винаги се стремеше да запази свободата на изразяване. В много крайни случаи можеше да реши, че държавите са прекалили в мерките си. В случая на България стана точно обратното и съдът каза: "Вие не сте взели никакви мерки."

Когато властите нехаят

Адела Качаунова: Няма как да не говорим за партия "Възраждане". Те са в парламента и говорят постоянно по всичките си канали, така както и преди Волен Сидеров говореше и властите го подминаваха. Сега представителите на "Възраждане", председателят им Костадинов, всички те, говорят и използват недопустим език, недопустими внушения и което изглежда още по-страшно от всички предишни крайно десни представители на политическия спектър, сякаш те са готови да осъществят намеренията си, сякаш нещата, към които се стремят, излизат от идеята за демокрация и общо.

Засега властите нехаят.

Целият разговор може да чуете в следващия звуков файл


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хестър Гартрел – експертка от Лондон в Екипа на София

В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..

публикувано на 29.08.25 в 11:55

Къде са "Дивите животни на България"?

Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...

публикувано на 28.08.25 в 16:30

Чарът на махалата

Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..

публикувано на 28.08.25 в 16:01

"Нощ на прилепите" отново събира любителите на природата в края на август

Информационната кампания "Нощ на прилепите" се провежда ежегодно от 1997 г. насам в повече от 30 държави по света, винаги в последния уикенд на август. Тази година събитието в София ще се състои на 30 август от 17:00 часа на главната алея в Борисовата градина. Организатор е фондация Bat World Bulgaria , която е част от международната..

обновено на 28.08.25 в 10:49

"Джаз в парка" – кулминация в панаирните дни на Кнежа

Община Кнежа и Народно читалище "Борба 1896" представят "Джаз в парка" на 28 и 29 август от 18:30 часа. Входът е свободен.  Повече за събитието, част от панаирните дни на град Кнежа, слушаме от редактора Ани Маринова, която разговаря с Искра Цанкова – секретар на Народното читалище и артдиректор на музикалния фестивал. Слушайте! 

публикувано на 28.08.25 в 10:12