По повод 17 септември, празникът на София – денят, в който православната църква отдава почит на сестрите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София – в предаването гостува доц. д-р Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей в София.
През 1928 година е взето решение за основаване на градски музей по предложение на столичния кмет Владимир Вазов. През 1998 г. с решение на Столичен общински съвет, Музеят за история на София се настанява и започва активна дейност в сградата на Централната минерална баня. Построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер през периода 1905–1910 г., сградата се приема като един от най-значимите архитектурни паметници на столицата. Централна минерална баня е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
За близо десет години – от 1998 г. до 2008 г. - се полагат усилия да се осъществят основните архитектурни и строителни промени, за да се преобразува банята в музей. Съвременната постоянна експозиция се открива на 17 септември 2015 г. и вече 8 години тя се радва на интереса на не само на столичани и на любознателни българи, но и на многобройна чуждестранна публика. Предметите, изложени в осем основни зали, представят периода от VI хил. пр. Хр. до 40-те год. на ХХ в. Музеят разполага и с две допълнителни зали и за временните изложби.
Като най-впечатляващите музейни експонати, посетителите определят сватбената каляска на българския цар Фердинанд и неговият личен автомобил "Мерцедес" – един от първите по онова време в София, а също царските символи на властта и тронът на цар Борис III, на който той е седял в Народното събрание, както и Златната книга на София и Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. - първо свидетелство за избора на ново име на града - София. Музеят представя и множество ценни археологически предмети, намерени при разкопки на територията и околностите на столицата, както и богата колекция от икони….
Посетителите са привлечени и от филиалите на Регионалния исторически музей - мавзолеят на княз Александър I Батенберг, музеят в базиликата "Света София", Западната порта на Сердика, Триъгълната кула на Сердика и др.
Оригиналните музейни експонати разказват за различни времена и за хора, живели в древността или в недалечното минало на София. Виждаме образи, като този на глашатая от преди стотина години, когато вестниците не са за всеки, няма радио и телевизия няма, а за социалните медии знаят само хората от бъдещето. Няма ги и вестникарчетата, които продават още "топлата" преса по улиците и кафенета. Но в музея още се чуват подвикванията на бозаджиите и се разнася аромат на прясно изпечен хляб от невидимите вече пекарни, изгубени във времето, заедно с образите на фурнаджиите, на ваксаджията и още много други, които все още понякога си дават среща из музейните зали…
За изминалите 25 години, от разполагането на РИМ-София в сградата на Централната минерална баня, как се развива музеят и как изпълнява своята мисия, като една от символичните институции за нашата столица? За това разговаряхме с доцент д-р Венета Ханджийска, както и за проявите, с които музеят посреща празника на София.
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg