Срещата с доц. Владислав Миланов в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев представлява възможност за разбиране на състоянието на политическата реч в България, както и нейните динамични тенденции. Самият събеседник открива своето наблюдение за липсата на съществени промени в реториката на българските политици в продължение на последните две десетилетия. Той казва, че е наблюдавал тази политическа реч в продължение на 20 години в своята роля на преподавател и научен работник.
Според доц. Миланов, макар и да се наблюдават някои тенденции в политическата реч, те не представляват положителни промени или развитие към по-конструктивна и информативна комуникация. Той подчертава, че още не е дошло времето, в което можем да очакваме от политическата реч да бъде ясна и точна в изразяването на посланията си. Тази липса на яснота и точност прави речта на политиците по-трудна за разбиране и оценка.
Доц. Миланов също така разглежда употребата на клишета и тяхното задълбочаване в политическата реч. Той споменава, че студентите и младите хора също се научават да говорят с клишета, тъй като те се явяват удобен начин за комуникация. Въпреки това, доц. Миланов подчертава, че клишетата често не могат да предадат образната и богата мисъл, която се очаква в политическата реч.
"Задълбочава се употребите на клишетата. Само за последните години, повече от 5-6 дипломанти направиха дипломни работи върху семантиката и структурата на политическото клише“, казва той.
Относно най-често употребяваните думи, доц. Миланов набелязва проблемите, свързани с речевата агресия и неуместния хумор, които се използват с цел принизяване и обида на личности. Той изразява загриженост за липсата на уважение и за омразата, която може да се насади чрез такава реч.
Също така доц. Миланов подчертава разрива между думите и делата в политическата реч и споменава, че процесите, които наблюдава, продължават и се развиват. Той споменава и историята на политическата реч и подчертава, че има няколко фигури на реториката, които се използват от политиците, представлявайки по-образна реч. Това разкрива важността на комуникацията в политическия контекст и нейното влияние върху обществото.
"В историята останаха няколко хубави фигури на реториката, които политиците, особено в ранните години на прехода, много често използваха. Имаше по-образна реч", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg