Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тържествено честване на Супрасълския сборник в Полша

7
Снимка: government.bg

Ценният ръкопис е най-обемистият и най-ранният запазен старобългарски текст и единствен сред достигналите до нас кирилски паметници, създадени в Преславската книжовна школа в края на Х век. Съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – жития на светци и слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл. Днес трите части на ръкописа се съхраняват в Полша, Словения и Русия. Документът е включен в списъка на ЮНЕСКО с най-ценни писмени паметници "Паметта на света".


В края на септември в Полша бяха отбелязани 1000 години от създаването на сборника, 500 години от пренасянето му в манастира Супрасъл и 200 години от откриването му за науката, като първите две годишнини са условни, тъй като няма точни сведения за определянето им. Честванията бяха под почетния патронаж на президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на България. Особено пищно и тържествено е било участието на Полската православна църква, организатори са Българското посолство във Варшава и Българският културен институт.

Акцент в програмата беше международна научна конференция с участието на изтъкнати медиевисти и българисти от Кирило-Методиевския научен център и Института за литература към БАН, от Софийския и Шуменския университет, както и от университетите в Лодз, Познан, Краков и Рим. Участниците имаха шанса да разгледат съхранявания във Варшавската народна библиотека оригинален ръкопис.

За значението и ценността на Супрасълския сборник, за мястото на кирилицата в пишещата на латиница Полша, за православната традиция в една католическа държава и за различните погледи към изучаването и популяризирането на старобългарското наследство в предаването "За думите" разговаряме с проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с проф. Александър Наумов – доайен на полската българистика.

Проф. Славия Бърлиева (вляво) и Венета Гаврилова
Проф. Наумов е преподавател в Ягелонския университет, университетите в Белград, Пиза, Генуа, професор по заслуги към университета "Ка Фоскари", Италия, активен член на Комисията за ръкописи при Международния информационен център за изворите по история на Балканите и Средиземноморието към ЮНЕСКО със седалище в София.

Чуйте разговора с двамата учени в звуковия файл.



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23
Акад. Чавдар Славов

"Частица от теб..." – тема с продължение

За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..

публикувано на 29.09.25 в 15:20
проф. Емил Гачев

Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..

публикувано на 29.09.25 в 09:20
Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина

В СУ подготвят Център по астробиология

"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..

публикувано на 27.09.25 в 09:15

Персонализми и свидетелства

Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история".  Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..

публикувано на 26.09.25 в 08:45