Ценният ръкопис е най-обемистият и най-ранният запазен старобългарски текст и единствен сред достигналите до нас кирилски паметници, създадени в Преславската книжовна школа в края на Х век. Съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – жития на светци и слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл. Днес трите части на ръкописа се съхраняват в Полша, Словения и Русия. Документът е включен в списъка на ЮНЕСКО с най-ценни писмени паметници "Паметта на света".
В края на септември в Полша бяха отбелязани 1000 години от създаването на сборника, 500 години от пренасянето му в манастира Супрасъл и 200 години от откриването му за науката, като първите две годишнини са условни, тъй като няма точни сведения за определянето им. Честванията бяха под почетния патронаж на президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на България. Особено пищно и тържествено е било участието на Полската православна църква, организатори са Българското посолство във Варшава и Българският културен институт.
Акцент в програмата беше международна научна конференция с участието на изтъкнати медиевисти и българисти от Кирило-Методиевския научен център и Института за литература към БАН, от Софийския и Шуменския университет, както и от университетите в Лодз, Познан, Краков и Рим. Участниците имаха шанса да разгледат съхранявания във Варшавската народна библиотека оригинален ръкопис.
За значението и ценността на Супрасълския сборник, за мястото на кирилицата в пишещата на латиница Полша, за православната традиция в една католическа държава и за различните погледи към изучаването и популяризирането на старобългарското наследство в предаването "За думите" разговаряме с проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с проф. Александър Наумов – доайен на полската българистика.
Проф. Наумов е преподавател в Ягелонския университет, университетите в Белград, Пиза, Генуа, професор по заслуги към университета "Ка Фоскари", Италия, активен член на Комисията за ръкописи при Международния информационен център за изворите по история на Балканите и Средиземноморието към ЮНЕСКО със седалище в София.
Чуйте разговора с двамата учени в звуковия файл.
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg