7
Ценният ръкопис е най-обемистият и най-ранният запазен старобългарски текст и единствен сред достигналите до нас кирилски паметници, създадени в Преславската книжовна школа в края на Х век. Съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – жития на светци и слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл. Днес трите части на ръкописа се съхраняват в Полша, Словения и Русия. Документът е включен в списъка на ЮНЕСКО с най-ценни писмени паметници "Паметта на света".
В края на септември в Полша бяха отбелязани 1000 години от създаването на сборника, 500 години от пренасянето му в манастира Супрасъл и 200 години от откриването му за науката, като първите две годишнини са условни, тъй като няма точни сведения за определянето им. Честванията бяха под почетния патронаж на президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на България. Особено пищно и тържествено е било участието на Полската православна църква, организатори са Българското посолство във Варшава и Българският културен институт.
Акцент в програмата беше международна научна конференция с участието на изтъкнати медиевисти и българисти от Кирило-Методиевския научен център и Института за литература към БАН, от Софийския и Шуменския университет, както и от университетите в Лодз, Познан, Краков и Рим. Участниците имаха шанса да разгледат съхранявания във Варшавската народна библиотека оригинален ръкопис.
За значението и ценността на Супрасълския сборник, за мястото на кирилицата в пишещата на латиница Полша, за православната традиция в една католическа държава и за различните погледи към изучаването и популяризирането на старобългарското наследство в предаването "За думите" разговаряме с проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с проф. Александър Наумов – доайен на полската българистика. 
Проф. Наумов е преподавател в Ягелонския университет, университетите в Белград, Пиза, Генуа, професор по заслуги към университета "Ка Фоскари", Италия, активен член на Комисията за ръкописи при Международния информационен център за изворите по история на Балканите и Средиземноморието към ЮНЕСКО със седалище в София.
Чуйте разговора с двамата учени в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg