Марта Аргерич и Даниел Баренбойм за първи път заедно с Берлинската филхармония

В това издание на "Неделен следобед" имам щастливата възможност да представя съвсем нов документален запис на прочутия Даниел Баренбойм в ролята на диригент и неговата не по-малко прочута и великолепна приятелка, колежка и сънародничка Марта Аргерич, родена около година и половина преди него в същия град – Буенос Айрес, и също в семейство с еврейски корени. Датата е 6 януари 2023 г., мястото – залата на Филхармонията в Берлин, оркестърът – Берлинската филхармония, разбира се. Програмата, в която първоначално са планирани Първият клавирен концерт на Чайковски и Концертът за оркестър на Лютославски, е изцяло променена и повече от класическа: Шуман и Брамс.

Аргерич е солистка в Клавирния концерт на Шуман, но нещо неподозирано – на практика това е първото съвместно музициране на двамата велики интерпретатори на века с този оркестър! Точно така: Аргерич на пианото и Баренбойм на пулта за първи път пред Берлинската филхармония! Уникално изживяване за всеки меломан, което с радост споделям със слушателите.

Буквално няколко дни след тази вълнуваща вечер е официално обявено, че Марта Аргерич се оттегля от концертния подиум за неизвестен период поради сериозно влошаване на здравето. Доколкото зная, се е завърнала едва в началото на юни, малко след 82-рия си рожден ден, на фестивала в Равена, където е свирила на рецитал с друг свой дългогодишен и много любим партньор – Миша Майски. А вечерта на 6 януари в Берлин, въпреки че очевидно не се чувства добре (това става ясно и от няколко почти незабележими закачания на чужди тонове във финала на Шуман), невероятната Марта не може да лиши възхитената публика от бис и го прави по начина, особено обичан от нея и Баренбойм – на четири ръце! Пиесата с многозначително заглавие "Малък съпруг, малка съпруга" е част от цикъла "Детски игри" на Жорж Бизе.

В предаването звучат още солови клавирни изпълнения на Даниел Баренбойм, както и част от интервю, публикувано във френското издание "Льо Монд" през 2007 година:

Какво значи интерпретация?
- Не мисля, че голямата музика трябва да бъде интерпретирана, тя трябва да бъде реализирана. Трябва да се реализира със звук това, което пише в партитурата.

А интерпретаторите, които искат да доминират над творбата?
- Това е глупаво, тъй като една партитура сдържа в себе си много повече възможности, отколкото един изпълнител може да даде. Една творба е като планина: трябва да отстъпиш, за да я видиш цялостно, иначе винаги ще има нещо, което ти се изплъзва. Партитурата е безкрайна, а ние сме смъртни. Единствената ми грижа е непрекъснато да търся връзките между различните музикални елементи. В една партитура няма нито един независим елемент, дори и темпото, както мислят мнозина. Темпото е точно, когато си разбрал нещата. Не можеш да свириш фриволно, ей-така, според случая.

Младите пианисти са с все по-брилянтна техника, в свиренето им има много познание, но не се ли е изгубило донякъде това чисто физическо усещане на звука?
- Така е. Ние сме непрекъснато в контакт със звуци: дискове, радио, асансьори, аерогари... Музикантът трябва да направи усилие, за да забрави заобикалящия ни звуков фон. Когато сте в асансьор можете да си затворите учите, ако осветлението ви дразни. Но опитайте се да си "затворите" ушите! В този орган на слуха има нещо, което го прави жертва на съзнанието. Очите са орган на съблазънта, а ушите са отворени за наставления. Обществото ни забрави това. Трудно е за младите музиканти да застанат пред инструмента си в тишина и да наблюдават как се произвежда един тон, как той звучи и как завършва. Толкова е просто, а липсва днес, както и мисълта, че всички музикални елементи са взаимосвързани и първата работа на всеки музикант е да търси всичките тези техни взаимоотношения. Това е много личен процес – за него няма правила, не може да се учи. Има хора, за които музиката е необходимост и други, за които е едно приятно явление, но без особена значимост. Някой, който живее в Бордо, не е в същите взаимоотношения с бирата, както този, който живее в Мюнхен, който пък от своя страна също няма особено отношение към виното. Когато свириш, това трябва да е нещо абсолютно необходимо. Не свириш защото можеш, а защото трябва. Ако нямаш тази вътрешна необходимост, по-добре не го прави. Вярата е нещо, което ни вдъхновява: вярваш в тази музика, в нейната сила, в стойността ѝ... И волята да ѝ се отдадеш изцяло, още на минутата. И когато прочетете думата "крешендо", това да бъде най-важното нещо в живота ви. Повече от жените, шегите и доброто вино. Не е достатъчно да знаеш какво означава "крешендо", не е достатъчно да знаеш как да го реализираш, а трябва от дъното на цялото си същество да желаеш да го постигнеш…".

Повече от интервюто с Даниел Баренбойм можете да чуете в ефира на 8 октомври. "Неделният следобед" звучи на вълните на програма "Христо Ботев" всяка неделя от 14 до 16 часа.