Проявата се организира от Катедрата по съвременен български език на Великотърновския университет. Започва през 1990 г. като сесия по проблемите на българската разговорна реч. Тази година в конференцията се включиха учени от 6 страни с доклади и дискусии за всекидневното общуване, езика на медиите и различни аспекти на устната комуникация. Специално внимание беше отделено на преподаването на устния български език като чужд.
В предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език, открои някои от забележимите тенденции в устната реч, привлекли вниманието на учените.
"Оказа се, че технологичната революция от последното десетилетие най-вече промени основно комуникацията и започна да се говори за една "втора устност" или така наречената "писмена разговорна реч", но в езика на дигиталните медии и в интернет пространството всъщност се получава една нова среда за тази устна комуникация. От една страна се ползват класическите средства на писмената реч, но заедно с това тези средства се опитват да се приспособят към устното изразяване и да записват тази устна реч и това е страхотно предизвикателство за всички изследователи…
Освен това един много съществен проблем, който засяга не само устната комуникация, но и писмената, това е езиковата интернационализация, която прониква много интензивно в езика на младото поколение, на тийнейджърите, и затова го приписваме към устната реч, защото то се появява като акцент в устната реч и едва впоследствие евентуално се настанява или не се настанява и в писмената реч."
Чуйте интервюто в звуковия файл
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg