"Подгонени от лютите вихри на едно никога непреставащо, но понякога страшно избухващо варварско насилие, хиляди, много хиляди българи през изтеклите последни два века са потърсвали и намирали спасение и убежище далеко на север, зад Дунава. След всяко въстание, след всяка война на българска земя руквали са потоци бежанци от всички краища – от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония. Пред ужаса от страданията и смъртта те са изоставяли в старите си жилища и селища всички веществени богатства. Носили са само онова, което не е могло да им се отнеме: яките български души, здравите и силни български ръце. Тези души с търпение, тези ръце с труд са обръщали за малко време диви пущинаци в китни градини, изграждали нови селища, въздигали са нови църкви и училища – съкровищници на българския дух.
Такава е накъсо историята на всички български бежанци във всички времена. Такава е и на българите, преселени в Бесарабия."
Така започва статията възвание "За ония, които запазиха духа си", написана от Димитър Тодоров, главен секретар на всебългарския съюз "Отец Паисий", и публикувана в единствения брой на вестник "Българска Бесарабия", издаден на 28 ноември 1938 г. по случай 100 години от освещаването на болградската катедрала "Свето Преображение Господне" и 80 години от откриването на Болградската мъжка гимназия. Тогава се приема предложението датата 29 октомври (16 октомври по стар стил) да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Избухването на Втората световна война осуетява изпълнението на това решение.
60 години по-късно – през 1998 г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма "Христо Ботев", член на дружество "Родолюбец", потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник "Българска Бесарабия". Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма "Свето Преображение Господне" в Болград, да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината във и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден за памет, признателност и обич е посветено поредното предаване "За думите", в което гостуват Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", поетесата Татяна Танасова, родом от Молдова, и студентката от Одеса Ана Неделчева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – Единъ Завѣтъ
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
