В навечерието на Деня на народните будители в "Неделен следобед" гостува музикант, режисьор, директор на театър и истински будител, който изобщо не смята, че е такъв. Смята, че има други, направили много повече и оставили повече, а той е просто човек, който пише върху бързо течаща вода и прави това, което трябва да достави наслада на определен кръг.
Разговаряме с Огнян Драганов – режисьор и директор на Оперния театър в Стара Загора от 2015 година. Поводът е високо професионалната работа на състава, която с удоволствие слушах и гледах на 22 октомври, когато Старозагорската опера гостува в София на сцената на Националния дворец на културата със своя впечатляващ спектакъл – "Фауст", съчетаващ оперен и куклен театър.
Беше ми приятно да видя в Зала 1 на НДК много ценители на операта, сред тях много млади лица. Беше ми много приятно да чуя чудесните Хор и оркестър на Старозагорската опера, да проследя прецизните и емоционални вокални и актьорски превъплъщения на солистите, сред които обаятелната Беса Лугичи от Косово, която демонстрира всички прелести на красивия си глас в партията на Маргарита.
Любопитно и нестандартно е решението старият и младият Фауст да бъдат изпълнени от двама различни тенори. В повечето постановки солистът е един, което е сериозно предизвикателство не само от гледна точка на актьорски умения, но и от вокално естество. Доколкото ми е известно, самият Хуан Диего Флорес в последната реализация на Виенската държавна опера преди около две години, е имал идея "акустически да състари“ гласа си в началото на спектакъла, за да може първата ария да прозвучи шокиращо, затова пък изключително театрално "старчески скърцащо". Диригентът Бертран дьо Бийи обаче не се е съгласил.
Във версията на Старозагорската опера режисьорът Огнян Драганов поверява ролята на стария Фауст на изтъкнатия тенор Николай Моцов. Младият Фауст в премиерните спектакли е бил Ивайло Михайлов, а на сцената в София гледахме гласовития и талантлив румънски тенор Адриан Думитру. Внушителен и впечатляващ, макар и не точно диаболичен или сатанински, а по скоро ироничен и като че ли дори… великодушен ми се стори Мефистофел в интерпретацията на именития български бас Юлиан Константинов, за когото партията е добре позната и многократно превъплъщавана на сцена. Като че ли най-възторжено аплодиран от публиката в София бе младият баритон Йосиф Славов. Обичан от оперните ценители у нас заради великолепния си глас, той е попадение за ролята на Валентин: красив, висок, елегантен, изключително харизматичен, емоционален, артистичен и вокално убедителен.
Изпълнителите на Зибел, Марта и Вагнер: Петя Петрова, Тереза Бракалова и Иван Кабамитов представиха партиите си с радващо ушите и очите вокално и актьорско майсторство. И ако сценичното решение с участието на огромната кукла на Мефистофел и другите четири ангело-демонични куклени творения може да се е сторило нетрадиционно на консервативните меломани, аз бих оценила спектакъла като изграден в най-добрите театрални традиции. Усетих някаква "епична историчност“ във версията на "Фауст" от Стара Загора.
Много изследователи на жанра са писали за "великолепното равновесие“ на творбата. За това, че тази опера е спокойна, класическа, "мраморно-статуарна". В първата част на спектакъла имах чувството, че наблюдавам спокойно и ненатрапчиво представяне на класически мраморни статуи, докато на сцената не се развихри знаменитата Валпургиева нощ, превъплътена във впечатляващо модерно хореографско платно от Ангелина Гаврилова и младите танцьори от балета на Старозагорската опера.
През цялото време, докато гледах "Фауст" в НДК, се питах дали красотата и класичността на музиката, тази историческа епичност на самата творба – на оригинала и на операта на Гуно, дали това е водещото, вдъхновило режисьора Огнян Драганов. Имате възможност да научите от самия него, ако слушате "Неделен следобед" на 29 октомври. А тук ще цитирам само финала на разговора, който наистина ме утеши и вдъхнови:
Нашият разговор се излъчва в навечерието на Деня на будителите. Смятате ли, че сте будител?
"Не. Има хора, които са направили много повече и оставили повече. Аз съм човек, който пише върху бързо течаща река и правя това, което трябва да достави наслада на определен кръг. Много се опитваха да говорят, навремето ако си спомняте, че операта е масово изкуство. Операта не е масово изкуство и доколкото повече сърца стигне тя, това означава, че много повече хора ще заживеят (в небуквалния смисъл говоря!) извън гетото. Извън онези взаимоотношения, които са груби, онези взаимоотношения, които водят до войни, онези отношения, които водят до това човек да извади нож и да нарани до себе си човека. А всъщност потребността да срещнеш себеподобни, да влезеш в един театър, където не само спектакълът е важен, а социалният кръг. Неслучайно във Виенската опера от сутрин до вечер е пълно с групи от хора. Групи, които искат да се приобщят към този свят на Операта в сградата и изобщо на Операта, която е изцяло изпълнена с тази енергия, различна енергия от онова, което ни кара да бъдем лоши. Така че операта не е масово изкуство за мен. Това е бъдещата музика, която може би ще ни направи по-добри и ще ни съхрани като човеци."
В Операта ли вярвате? В Бог? Във… Музиката?
"Аз съм вярващ човек. Вярвам и в Бог, вярвам и в Операта, защото Операта е моята професия, откакто се помня."
Чуйте разговора с Огнян Драганов в звуковия файл.
След успеха на авторския спектакъл "Моят глас" легендата на българската джаз и поп сцена Камелия Тодорова се завръща пред публиката в “Топлоцентрала” с нов музикален проект – "Моите песни“. Ако "Моят глас" e личен разказ, в който музиката се преплита със слово, то в "Моите песни" разказът е само музика в нова мултимедийна среда – жива, искрена и..
Има фестивали и фестивали. Има обичайно хубави и интересни, а има и такива, в рамките на които има много търсене, много намиране, много премиери, специално написано творби и оригинални концепции. "Дните на виолата" са от точно този тип фестивали. Започнали през 2015 по идея на проф. д-р Владислав Андонов (преподавател по виола, разбира се) от..
Днес, 14 октомври, е премиерата на първите два тома от изследването "Опера и природа" на акад. Пламен Карталов . Събитието се провежда в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН и включва прожекция на видео фрагменти от спектакли , реализирани през различни етапи от дългогодишната творческа кариера на режисьора. Излиза вторият том на..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София. Редакторът Мартина Кръстева разговаря с настоящия диригент на хора, Галина Луканова, за миналото, бъдещето и настоящето на творческия колектив в началото на 18-ия им музикален сезон. Слушайте!
Следваща спирка на културния ни компас днес е Перник. По повод празниците на града днес градският духов оркестър ще представи богата програма пред Дома на културата от 11 часа. Чуйте още за събитието от диригента на оркестъра Трифон Трефонов :
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg