Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, наричани още "морални".
Проф. Таня Йосифова, експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара и дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида":
"Темата за неимуществените вреди има все по-широк отзвук в юридическите среди. Засегнати са широк кръг субекти (физически лица), така и юридически лица (търговски дружества, сдружения с нестопанска цел, фондации, политически партии), защото, когато с едно неправомерно деяние се нарушава правната сфера на едно лице и то търпи различни по своя характер вреди.
Типични примери за неимуществени вреди са болките, страданията, но също така и накърнената репутация, липсата на удоволствия от, например, ваканция, която лицето не е успяло да осъществи, доброто име, безпокойство, емоционална несигурност, стрес... Това са все примери за такива неимуществени вреди. Те засягат както хората, така и юридически лица.
Въпросът дали могат юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, стои пред Върховния касационен съд. ВКС, съвместно с ВАС, следва да постанови тълкувателно решение по два важни въпроса: 1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица; 2. Дали от правото на ЕС произтича възможност за присъждане на такова обезщетение в полза на юридическо лице, когато е нарушено субективно право, признато от правото на ЕС.
В съдилищата има противоречива практика, с оглед на поставените въпроси. Някои състави присъждат обезщетение на юридически лица, например религиозни организации, доказали вреди. Отмяната на един акт не е достатъчна да обоснове наличието на удовлетворен интерес – необходимо е и парично обезщетение.
Още нещо – съдилищата, когато определят размера на дължимото обезщетение, трябва да го определят "по справедливост". Това казва разпоредбата на Закона за задълженията и договорите. Съдът определя обезщетението по вътрешно убеждение. Т.е. както той разбира справедливостта. Разбира се, има критерии, относителни размери... те са различни в отделните дела.
Друг пример – когато едно съдебно производство продължи прекалено дълго във времето, също е допустимо да се търси обезщетение за неимуществени вреди.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП) се застъпва право на юридическите лица да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тези случаи съдът също е посочил какви следва да бъдат критериите, за да се присъди такова обезщетение. И именно практиката на ЕСПЧ е основание за аргументация, че юридическите лица могат да претендират за подобни обезщетения. Има също така методи за изчисляване на обезщетението, които съставите на този съд в Страсбург следва да съобразят, за да е относително последователна юриспруденцията на съда, но тези документи не са публични.
Когато говорим за обезщетение за неимуществени вреди, репутацията, доброто име на юридическото лице са едни от най-често срещаните елементи, които претендират да са нарушени в исковете на юридическите лица. Също несигурността при планирането; нарушение в управлението на съответното дружество (несигурност вътре в самото дружество), което пречи на същото да функционира правилно заради неяснота при вземането на решения; безпокойство в управленския екип; загуба на действителни възможности..."
За още примери и нарушения и становища и развитие на съдебната практика – чуйте подробности от звуковия файл.
Снимка – личен архив
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..
Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..
Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Михаела Колева (или както е известна в предаването "Антон Митов представя" – Михаела де ла Русо) е музикален редактор в програма "Христо Ботев" на БНР...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg