Село Копривлен се намира в община Хаджидимово, в подножието на източните склонове на Пирин и е на 7 километра от град Гоце Делчев по пътя към граничния пункт към Гърция – Илинден-Екзохи.
В списък от 1666 г. за данъчните дялове, плащани на османската империя от християнското население е написано, че Копривлен е с 23 семейства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, селото е посочено като Копривлян, в което има 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 българи. В 1889 година Стефан Веркович (фолклорист, етнолог и археолог) е отбелязал Копривлян като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.
През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от Либяхово и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век.
Днес в селото живеят над 1200 човека, което го поставя на трето място по брой жители в общината – след град Хаджидимово и село Абланица.
Още за селото и неговите жители – в звуковия файл.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg